Въпреки че съм гледал представлението му няколко пъти, никога не съм го виждал да опитва нещо необичайно. Това, разбира се, може би е една от различните причини, поради които рядко оставах до края!
Кътър знае за този възхваляван трик толкова, колкото и аз самият, поради очевидната причина, че беше в Европа с мен. Канех се да свия рамене и да забравя за случая, докато не изчетох част от кореспонденцията, която ме очакваше у дома. Доминик Бротън, един от съгледвачите ми, е изпратил стегнато написана бележка:
Изпълнител: Алфред Бордън (Le Professeur de Magie).
Илюзия: Новият пренесен човек.
Ефект: блестящ, да не бъде пропускано.
Пригодимост: трудно, но Бордън успява по някакъв начин, значи ще се справите и вие.
Прочетох бележката на Джулия. По-късно й показах друго писмо. Канят ме да гостувам с магическото си шоу в Новия свят. Ако дам съгласието си, ще започнем гастрола през февруари с едноседмично пребиваване в Чикаго. Откъдето ни очаква турне из десетина от най-големите американски градове.
Мисълта за това едновременно ме въодушевява и изтощава.
Джулия ми каза:
— Забрави за Бордън. Трябва да гостуваш с шоуто си в САЩ.
Аз също мисля, че трябва.
14 октомври 1892
Гледах новата илюзия на Бордън и според мен е добра. Дяволски добра. Помага това, че е простичка. Гложди ме, че го казвам, но трябва да бъда честен.
Започва с това, че избутва на сцената шкаф на колелца — от вида, познат на всички фокусници. Шкафът е достатъчно висок, за да побере в себе си мъж или жена, има три солидни стени (отзад и от двете страни) и вратичка отпред, която се отваря достатъчно широко, за да разкрие цялата му вътрешност. Монтиран е на колела, повдигащи всичко на задоволителна височина, за да покаже, че няма начин за влизане или излизане през дъното, без публиката да забележи.
След като демонстрира по обичайния начин, че шкафът е празен, Бордън затваря вратичката и премества устройството в лявата част на сцената.
После застава под светлините на авансцената и изнася с възхитително неубедителния си френски акцент кратка лекция за огромната опасност в онова, което ще извърши.
Зад него една забележително красива жена изкарва на сцената втори шкаф, идентичен с първия. Отваря вратата, за да се убеди публиката, че и той е празен. Бордън завърта замайващо черното си наметало, обръща се и влиза бързо в шкафа.
По даден знак се чува барабанен бой.
Случващото се след това трае само миг. Наистина би отнело по-дълго време да го напиша, отколкото да бъде видяно на сцената.
Докато барабанният бой се усилва все повече, Бордън сваля цилиндъра си, отстъпва в дълбините на шкафа и после хвърля високо във въздуха шапката. Асистентката му затръшва вратичката на шкафа, в същия миг вратичката на първия шкаф се разтваря широко и Бордън, колкото и да е невероятно, е там! Шкафът, в който е влязъл само няколко мига преди това, рухва и се разгъва празен на пода на сцената. Бордън поглежда към сервизната рампа над себе си, открива падащата право към него шапка, улавя я, слага я на глава, потупва я на мястото й… след което сияещ и усмихнат, пристъпва към публиката, за да се поклони!
Аплодисментите бяха бурни и признавам, че сам се присъединих към тях.
Проклет да съм, ако зная как го прави!
16 октомври 1892
Снощи заведох Кътър в „Уотфърд Ригал“, където Бордън изнасяше представление. Илюзията с двата шкафа не беше част от изпълненията му.
По време на дългото пътуване обратно за Лондон описах на Кътър какво съм видял. Присъдата му беше същата, както и преди два дни, след като за пръв път му бях разказал за изпълнението: Бордън, твърди той, използва двойник. После сподели с мен за подобен номер, включващ млада жена, на който е станал свидетел преди двайсет години.
Не съм сигурен. Не ми приличаше на двойник. Човекът, влязъл в първия шкаф, и човекът, излязъл от втория, беше един и същи. Бях там и го видях.
25 октомври 1892
Заради собствените ми ангажименти се оказа невъзможно да присъствам всяка вечер на представленията на Бордън, но тази седмица с Кътър бяхме на две от тях. Все още не е повтарял илюзията с двата шкафа. Кътър отказва да гадае, докато сам не я е видял, но измърмори, че губя и неговото и моето време. Това започва да се превръща в източник на неразбирателство помежду ни.
13 ноември 1892
Най-сетне отново видях как Бордън изпълнява илюзията с двата шкафа и този път Кътър беше с мен. Случи се в „Луишъм Уърлд Тиътър“ по време на една иначе доста обикновена програма.