Когато Бордън изкара на сцената първия от двата си шкафа и започна с демонстрацията, че е напълно празен, почувствах вълнуващия прилив на очакването. До мен Кътър вдигна оперния си бинокъл по доста по-прагматичен начин. Хвърлих му бърз поглед, за да разбера накъде е насочил очи, и с интерес отбелязах, че изобщо не го беше грижа за фокусника. Местеше рязко бинокъла и оглеждаше останалите части от сцената: кулисите, сервизната рампа над сцената, декора. Изругах се, че и аз не съм се сетил за това и го оставих да продължи с огледа си.
Продължих да наблюдавам Бордън. Доколкото можех да преценя, изпълняваше номера по абсолютно същия начин, както и преди, чак до повторената почти дума по дума реч с френски акцент за опасността. Когато се появи във втория шкаф обаче, забелязах две леки отклонения от по-ранния вариант. По-незначителното беше, че остави първия шкаф по-близо до задната част на сцената и върху него падаше по-малко светлина. Отново хвърлих бърз поглед на Кътър и видях, че не обръща внимание на фокусника, а е насочил бинокъла право към шкафа в дъното на сцената.
Другото отклонение ми бе по-интересно и всъщност донякъде ме развесели. Когато Бордън свали цилиндъра си и го хвърли във въздуха, се наведох напред, готов да стана свидетел на следващата по-изумителна стъпка. Вместо това шапката се издигна бързо към тавана и не се появи отново! (Ясно беше, че там горе има сценичен работник, на когото са пуснали петдесет пенса, за да я улови.) Бордън се обърна към публиката с крива усмивка и си получи смеха на зрителите. Докато смехът все още отекваше, той протегна спокойно лявата си ръка… и цилиндърът долетя обратно от сервизната рампа, а той го улови с едно естествено движение. Беше проявил сценично майсторство, което му заслужи втори взрив от смях.
След което, без да дочака смехът да отмре и със светкавична скорост, шапката подскочи отново! Вратичката на шкафа се затръшна! Вратичката на шкафа в дъното на сцената се разтвори с трясък! Бордън изскочи от него, без шапка! Вторият шкаф рухна! Бордън изприпка през сцената, хвана цилиндъра, нахлупи го на главата си!
Сияещ, той дълго се покланя и маха на публиката, за да приеме повече от заслужените си аплодисменти. С Кътър се присъединихме.
В наетия файтон, трополящ обратно за северен Лондон, попитах настоятелно Кътър:
— Е, какво мислиш?
— Блестящо, мистър Анджиър! — изтъкна той. — Наистина блестящо! Рядко се удава шанс човек да стане свидетел на напълно нова илюзия.
Трябва да призная, че не намерих тази похвала за особено приятна.
— Знаеш ли как го прави? — настоях отново.
— Да, сър, знам — отвърна той. — А предполагам и вие.
— Все още съм озадачен. Как, по дяволите, може да бъде на две места едновременно? Не виждам как е възможно!
— Понякога наистина ме изненадвате, мистър Анджиър — каза рязко Кътър. — Това е логическа загадка, която може да бъде разрешена само с прилагането на собствената ни логика. Какво виждаме пред нас?
— Човек, който се пренася мигновено от единия край на сцената до другия.
— Това си помислихме, че виждаме, и което трябваше да видим. Каква е реалността?
— Все още ли държиш на идеята, че използва двойник? — поинтересувах се.
— Как иначе би могъл да го постигне?
— Не го ли видя с очите си? Това не беше двойник! Нито преди, нито след това. Беше същият човек! Съвсем същият!
Кътър ми намигна, след което се обърна и загледа към мъждиво осветените сгради на „Уотърлу“, покрай които минавахме в този момент.
— Е? — запротестирах. — Какво ще кажеш?
— Казвам, каквото ви казах, мистър Анджиър.
— Плащам ти, за да обясниш необяснимото, Кътър.
— Не се шегувай с мен. Въпросът е от първостепенна важност за професията ми!
В този момент той явно осъзна в какво сериозно настроение съм, и тъкмо навреме, защото възхищението ми, предизвикано от представянето на Бордън, преминаваше в безсилие и гняв.
— Сър — каза твърдо той, — вероятно ви е известно за съществуването на еднояйчните близнаци? Ето ви отговорът!
— Не! — възкликнах.
— Как иначе би успял?
— Но първият шкаф беше празен…
— Така изглеждаше — произнесе Кътър.
— А вторият шкаф рухна в мига, когато го напусна…
— По изключително ефикасен начин, както си помислих.
Знаех какво иска да каже. Имаше си стандартни сценични ефекти, при които устройството можеше да скрие човек. Няколко от собствените ми илюзии разчитаха на подобни заблуди. Трудността пред мен си оставаше все същата. Когато наблюдавам чуждия номер от залата, ставам също толкова лесна жертва на измамата, колкото и останалите от публиката. Еднояйчни близнаци! Не се бях замислял върху това!