Кътър ми беше дал достатъчно храна за размисъл и след като го оставих в квартирата му и се върнах тук, се отдадох на размишления. Сега, след като записах как премина вечерта, мисля, че съм принуден да се съглася с него. Мистерията е разбулена.
Проклетникът Бордън! Не един, а двама души! Да му се не види!
14 ноември 1892
Разказах на Джулия за предположението на Кътър от вчера и за моя изненада тя се разсмя от удоволствие.
— Гениално! — извика тя. — Как не сме се сетили?
— Значи и ти смяташ, че е възможно?
— Не просто възможно, мили мой… това е единственият начин, по който може да бъде изиграно на открита сцена.
— Предполагам, имаш право.
Сега по напълно ирационален начин изпитвам раздразнение към Джулия. Дори не е гледала илюзията.
30 ноември 1892
Вчера се сдобих с изключително интересна гледна точка за Бордън, като освен това научих няколко забележителни факти за него.
Трябва да спомена, че през цялата седмица нямах възможност да пиша в този дневник, защото имах ангажимент в „Лондон Хиподроум“, отбелязан на първо място по плакатите. Това бе огромна чест за мен — доказваха го не само пълната зала по време на всяко представление (като изключим едно матине), но и реакциите на публиката. Друго последствие е, че господата от пресата ми обръщат внимание, а вчера дойде да ме интервюира млад репортер от „Ивнинг Стар“. Името му е мистър Артър Кьониг. Този младеж освен всичко друго се оказа и ценен източник на информация.
По време на въпросите и отговорите помежду ни той ме попита дали бих желал да изразя мнението си за моите колеги в областта на магията. Без бавене се впуснах във възхвали с по няколко думи за най-добрите от тях.
— Не споменахте Професора — каза моят събеседник, когато най-накрая направих пауза. — Нямате ли мнение за работата на мистър Бордън?
— Със съжаление трябва да отбележа, че не съм присъствал на негови представления — отговорих бързо. — Поне наскоро.
— Тогава задължително трябва да отидете да го гледате! — заяви мистър Кьониг. — Най-доброто шоу в Лондон!
— Така ли?
— Гледал съм негови представления на няколко пъти — продължаваше репортерът. — Има един трик, който прави, но не всяка вечер, защото твърди, че го изтощава прекалено много, но този трик…
— Чувал съм за него — подхвърлих привидно презрително.
— Имаше нещо общо с два шкафа.
— Точно същият, мистър Дантон. Изчезва и се появява мигновено. Никой не знае как го прави.
— Никой, освен неговите колеги — поправих го. — Използва стандартни илюзионистки техники.
— Значи знаете как се постига?
— Разбира, че знам — отвърнах. — Но разбира се, не очаквате от мен да издам точния метод…
Признавам, че тук се колебаех силно. През последните две седмици бях обмислял теорията на Кътър, че „Бордън“ всъщност трябва да е роля, която играят двама еднояйчни близнаци, и бях убеден, че е прав. Това беше шансът ми да разкрия тайната на Бордън. Разполагах с изпълнен с готовност слушател, представител на един от най-големите вестници в нашия град — човек, чието любопитство вече бе провокирано от мистерията на илюзиите. Почувствах подлудяващата жажда за отмъщение, която по правило потисках, от която безброй пъти се бях въздържал с мисълта, че е слабост, на която не бива да се поддавам. Естествено, Кьониг не подозираше за горчивината в отношенията ми с Бордън.
Но никой магьосник не издава тайните на друг.
— Има начини и възможности. Илюзията никога не е онова, което изглежда. С достатъчно упражнения и репетиции… — казах накрая.
При което младият репортер буквално подскочи от мястото си:
— Сър, вярвате, че има близнак и го използва като дубльор! Всеки магьосник в Лондон смята същото! И аз така си помислих, когато го гледах за пръв път.
— Да, това е неговият метод. — Почувствах облекчение от откритието, че не се налага да издавам нищо. Опитах да си придам незаинтересован вид от обикновеното разкритие. — Еднояйчните близнаци често са ключов момент при такива илюзии.
— В такъв случай грешите като всички останали, сър! — извика младият мъж. — Професорът не използва двойник. Именно това е най-изумителното!
— Има брат близнак — отговорих. — Не съществува друг начин.
— Моите уважения, но не е така. Няма нито брат близнак, нито човек, който прилича на него. Разследвах лично живота му и истината ми е известна. Работи сам, като се изключат асистентката, която виждаме на сцената с него, и техническият управител, грижещ се за реквизита. В това отношение не се различава от всеки друг във вашата професия. Вие също…