— Имам ingenieur — потвърдих с готовност. — Но моля ви, разкажете ми повече. Заинтересувахте ме силно. Сигурен ли сте в информацията си?
— Да.
— Можете ли да го докажете?
— Както знаете, сър — отвърна Кьониг, — невъзможно е да бъде доказано нещо, което не съществува. Мога единствено да заявя, че през последните няколко седмици приложих редица журналистически методи в разследването си и не открих дори незначително доказателство, потвърждаващо онова, което казвате.
При това той извади тънка връзка документи и ми ги показа. Съдържаха информация за Бордън, която ми се стори особено интригуваща, така че отправих молба към репортера да ми ги остави.
Последва нещо като препирня между двете ни професии. Той поддържаше версията, че като журналист не може да споделя с трети страни плодовете на своите разследвания. На което аз възразявах, че дори да открие финалната, пълна истина за Бордън, никога не би могъл да я публикува, докато обектът на разследванията му е сред живите.
От друга страна, казах, ако аз започнех свое собствено разследване, може би щях да успея в бъдеще да го насоча към една наистина необичайна история.
Резултатът от всичко това беше, че Кьониг се съгласи да ми позволи да препиша на ръка откъси от бележките му, които той лично ми продиктува. Заключенията му не ми бяха разкрити, но ако трябва да съм напълно прям, не ме интересуваха особено много. Накрая му връчих пет златни лири.
Докато приключвах, мистър Кьониг ми каза:
— Може ли да попитам какво се надявате да научите, сър?
— Желанието ми е единствено да подобря собствените си магически изпълнения — уверих го.
— Разбирам. — Той се изправи и взе шапката и бастунчето си. — А когато подобрите изпълненията си по този начин, мислите ли, че ще можете да повторите илюзията на Професора?
— Бъдете сигурен, мистър Кьониг — произнесох със студена надменност, докато го изпращах към вратата, — бъдете сигурен, че ако възникне необходимост, бих могъл да взема детинския му номер и още тази вечер да го представя по съвсем нов начин!
После той си тръгна.
Днес нямам работа, така че описах тази среща. Предизвикателството, което Кьониг ми подхвърли, не ми излиза от ума. Наложително е да науча тайната на Бордън. Не мога да се сетя за по-сладко отмъщение от това да засенча собствения му трик, да го надиграя, да го изпреваря във всяко едно отношение.
И благодарение на мистър Кьониг фактите, с които разполагам за Бордън, са незаменими. Първо обаче трябва да ги потвърдя.
9 декември 1892
Всъщност досега не успях да направя нищо по въпроса с Бордън. Американският ми гастрол е потвърден със сигурност и двамата с Кътър сме затънали в приготовления. Ще пътувам повече от два месеца и за мен е почти немислимо, че ще бъда разделен от Джулия и децата за толкова дълго време.
Но не мога да пропусна гастрола. Като оставим настрана щедрите хонорари, аз съм може би най-младият илюзионист от Англия или Европа, който някога е получавал поканата да последва стъпките на великаните в професията ни. Новият свят е източник и дом за много от най-добрите фокусници, които понастоящем играят на сцена, и поканата да проведа този гастрол е великолепен комплимент.
А и Бордън досега не е посещавал САЩ!
10 декември 1892
Надявах се да прекарам една тиха Коледа вкъщи. Без магии, без репетиции, без пътувания. Исках да се отдам на семейството си и да оставя всичко друго на заден план. Но след отмяната на един ангажимент получих доходоносно и неустоимо предложение за двуседмични представления в Истборн, така че мога да взема цялото семейство със себе си. Семейството ми ще прекара Коледа в „Гранд Хотел“ с изглед към морето!
11 декември 1892
Благоприятно откритие. Докато преглеждах един вестник днес следобед, нямаше как да не забележа, че Истборн се намира само на няколко мили от Хейстингс и че двата града имат директна железопътна връзка. Мисля да прекарам ден-два в Хейстингс. Доколкото разбирам, е приятно място за посещения.
17 януари 1893
Внезапно над живота ми надвисва огромната сянка на очакващото ме пътешествие. След два дни заминавам за Саутхамптън, откъдето ще се отправя за Ню Йорк, а оттам за Бостън и отвъд него, в сърцето на американската земя. Последната седмица бе истински кошмар — събиране на багаж, приготовления и допълнителни уговорки около разглобяването, опаковането и изпращането за митниците на реквизита, от който ще имам нужда. Нищо не може да бъде оставено на случайността, защото без сценичното ми оборудване няма да има представления. От това презатлантическо пътуване зависят много неща.