Сега обаче разполагам с ден-два спокойствие, по време на които мога да се подготвя мислено и поне за момент да се отпусна у дома. Днес с Джулия и децата посетихме Лондонската зоологическа градина. Вече имам чувството, че съм ги оставил далеч зад себе си. Децата спят, Джулия чете във всекидневната и в тази спокойна и тъмна януарска вечер, в тишината на кабинета ми, най-сетне мога да опиша какви плодове дадоха проучванията ми около мистър Алфред Бордън, още веднъж благодарение на усърдния мистър Кьониг.
Следват фактите, които потвърдих лично.
Роден е на 8 май 1856 година в болничното отделение на „Роял Съсекс“, Бохимия Роуд, Хейстингс. Три дни след раждането двамата с майка му Бетси Мари Бордън се връщат вкъщи на Мейнър Роуд № 105, където баща му е работел като дърводелец. Пълното име на момчето е било Фредрик Андрю Бордън и според бележките на болничния служител е единствено дете. Фредрик Андрю Бордън не е бил един от двама братя близнаци, следователно и днес не би могъл да бъде такъв.
След това проучих възможността Фредрик Бордън да има братя на близка до неговата възраст, носещи същите наследствени черти на лицето. Фредрик е шесто поред дете. Има три по-големи сестри и двама по-големи братя, от тях двамата — първият с осем години по-възрастен, а вторият починал на втората си седмица.
С помощта на архивите на Хейстингс & Бексхил Анаунсър се сдобих с описанието на по-възрастния брат на Фредрик — Джулиъс (който според вестника е бил отличен с награда в училище). Споменава се, че на петнайсетгодишна възраст Джулиъс е имал права руса коса. Фредрик Бордън е тъмнокос, но съществуваше вероятността Джулиъс все пак да е сценичният двойник на Фредрик, ако си е боядисал косата. Тази линия на проучването ми не разкри нищо, докато не се натъкнах на информацията, че Джулиъс е починал от алкохолно отравяне през 1870 година, когато Фредрик е бил на четиринайсет.
Имаше и по-малък брат. Името му е Албърт Джоузеф Бордън, седмо дете в семейството, роден на 18 май 1858 година. (Албърт + Фредрик = Алфред? Така ли е избрал Фредрик първия си пот de theatre?)
Още веднъж съществуването на брат, чиято възраст бе относително близка до тази на Фредрик, правеше възможно съществуването на двойник. Успях да изровя и проуча документите от раждането на Албърт в болницата, но срещнах трудности при опитите си да открия нещо повече за него. Мистър Кьониг обаче ме посъветва да отида при един портретен фотограф на име Чарлс Симпкинс, чието студио се намира на Хай Стрийт в Хейстингс.
Мистър Симпкинс ме посрещна приветливо и бе поласкан да ми покаже някои отбрани свои дагеротипии. Сред тях, точно както бе предположил мистър Кьониг, се намираше и един студиен портрет на Фредрик Бордън и по-малкия му брат. Беше заснет през 1874 година, когато Фредрик е бил на осемнайсет, а брат му на шестнайсет.
Двамата очевидно не си приличат. Фредрик е висок, лицето му е с така наречените „аристократични“ черти и в него има нещо арогантно (всичко това нерядко съм забелязвал и в самия себе си), докато Албърт е далеч по-малко привлекателен. Има отпуснато изражение; подпухнало лице и закръглени бузи. Косата му е по-къдрава от тази на брат му и явно по-светла на цвят; и от стойката му успях да заключа, че е бил най-малко с десет-дванайсет сантиметра по-нисък от брат си.
Този портрет ме убеди, че Кьониг не греши. Фредрик Бордън няма близък роднина, който би могъл да използва като двойник.
Остава възможността да е търсил по улиците на Лондон, докато открие човек, който да прилича достатъчно на него, за да изпълнява ролята на двойник, но каквото и да твърди Кътър, видях с очите си изпълнението на Бордън. Повечето двойници на илюзионисти се виждат само за кратко време или заблуждават възприятията на публиката, носейки идентичен костюм, така че за няколкото секунди, в които може да бъде зърнат, двойникът изглежда като оригинала.
След трансформацията си Бордън позволява да го огледат, и да го огледат ясно. Пристъпва към светлината в основата на сцената, покланя се, разхожда се насам-натам. Няма никакво съмнение, че човекът, излизащ от втория шкаф, е същият, който влиза в първия.
Все още не знам как Бордън изпълнява тази проклета илюзия, но най-малкото поне ми е известно, че работи сам.