Както неизбежно се случи и с Джулия. Понякога, дори и сега, лежа буден нощно време и се удивлявам пред лудостта на направената жертва. Някога Джулия означаваше целия свят за мен и в действителност има пръст в изграждането на света, който днес населявам. Жертвах и децата си, моите три безпомощни и невинни деца. Мога да кажа само, че лудостта ми е лудост от любов. Оливия ме заслепява за всяко друго чувство, което не е страст по нея.
Така че не мога да се заставя да запиша дори в личното пространство на този дневник какво бе изречено, сторено и изстрадано през това време. Голяма част от изреченото и стореното бе от моя страна, а страданията останаха за Джулия.
Сега издържам Джулия, която живее отделно и в името на благоприличието се представя за вдовица. Децата са с нея, материалните й нужди са осигурени и никога повече няма да ме види, ако желанието й е такова. И наистина, ако ме видят да посещавам дома й, приличието ще бъде застрашено, така че по необходимост съм се превърнал в мъртвец.
Никога повече няма да мога да видя децата си в собствения им дом и се налага да се задоволявам само с някоя и друга екскурзия. Естествено, за създаденото положение виня единствено себе си.
С Джулия се срещаме за кратко в такива случаи и милата й природа къса сърцето ми. Но няма връщане назад. Сам си постлах на каквото лежа. Когато успявам да затворя ума си за изгубеното семейство, съм щастлив човек. Не очаквам присъдата да е в моя полза. Зная, че постъпих неправилно с жена си.
Винаги съм се мъчил да не наранявам хората около себе си. Дори и в разправата ми с Бордън се стараех да не го излагам на болка или опасност и предпочитах да му отмъщавам, като го дразнех или посрамвах. Но сега откривам, че съм причинил най-голямата рана от всички на четиримата души, които значеха най-много за мен. С риск да изляза лицемер, мога единствено да се закълна, че никога повече няма да се повтори.
14 септември 1893
Кариерата ми опитва да се възроди. Сред броженията в седмиците, последвали завръщането ми от Съединените щати, отказах повечето ангажименти, поети от Ънуин, докато ме е нямало. В края на краищата се завърнах от турнето с добра сума в ръка и чувствах, че ще преживея за известно време, без да ми се налага да работя.
Целта на този запис в дневника ми е да оставя свидетелство, че най-сетне имам желанието да изплувам от дупката на нещастието и летаргията, в които си позволих да изпадна, и че съм готов да се завърна на сцената. Дадох указания на Ънуин да ми осигури нови ангажименти, за да продължа кариерата си.
За да отпразнуваме случая, двамата с Оливия отидохме при шивач на театрални костюми, където тя сама избра и й бяха взети мерки за нов сценичен костюм.
1 декември 1893
В приетите от мен ангажименти има трийсетминутно коледно представление, което трябва да изнеса в сиропиталище. Освен него в графика ми няма нищо друго. 1894 година надвисва над мен без изгледи за работа. От края на септември насам съм спечелил само 18 лири 18 шилинга 0 пенса.
Хескит Ънуин спомена за мълва по мой адрес. Предупреди ме да не й обръщам внимание, защото успехът на гастрола ми в Америка е известен на широката публика и със сигурност е предизвикал завист.
Тези новини ме притесниха. Бордън ли стои зад мълвата?
С Оливия обсъждахме идеята да се завърна към спиритизма, за да свързваме двата края, но засега мисля за него само като за последното възможно средство за оцеляване.
Междувременно запълвам дните си с упражнения и репетиции. За един фокусник упражненията нямат край, защото с всяка прекарана по този начин минута усъвършенства изпълнението си. Така че се трудя в работилницата — обикновено сам, понякога в компанията на Оливия — и репетирам, докато не ми призлее от приготовления. Въпреки че уменията ми на илюзионист се подобряват понякога в особено мрачни мигове наистина се чудя защо изобщо продължавам да репетирам.
Поне сираците ще станат свидетели на великолепно представление!
14 декември 1893
Осигурихме си ангажименти за януари и февруари. Появите няма да са бляскави, но независимо от всичко сме в повишено настроение.
20 декември 1893
Още ангажименти за януари — един от тях, и го подчертавам, отказан от някой си Професор по магия! Радвам се, че ще получа гвинеите, предназначени за него.
23 декември 1893
Весела Коледа! Навести ме забавна идея, която побързах да запиша, преди да съм променил решението си. (Щом бъде запечатано на хартията, няма връщане назад!) Ънуин ми изпрати договора за появата ми на 19 януари на сцената на „Принсес Роял Тиътър“ в Стретъм. Това по една случайност е ангажиментът, отказан от Бордън. Преглеждах договора (договорите напоследък са такова рядко събитие, че вероятно бих подписал всичко), когато погледът ми се спря на една от клаузите към края. Съдържаше често срещаното условие, че ако едно изпълнение замени друго, то трябва да се придържа към същия стандарт в нивото на представянето.