Първата ми реакция беше да изсумтя презрително. В идеята, че трябва да се опитвам да достигна стандарта на Бордън, наистина имаше ирония. После отново се замислих. Щом щях да замествам Бордън, какво ми пречеше да представя копие на изпълнението, което иначе биха пропуснали? Накратко — защо най-сетне да не изпълня илюзията на Бордън вместо него?
Толкова съм развълнуван от идеята, че обикалях Лондон цял ден, опитвайки да открия някой, който да играе ролята на мой двойник. Това време на годината не е подходящо за подобно издирване: повечето безработни актьори, които човек може да намери из пъбовете на Уест Енд, са ангажирани в многобройните пантомими и коледни представления в града.
Разполагам с малко повече от три седмици за подготовка. Утре ще започна с изработката на шкафовете!
4 януари 1894
Оставаха ми две седмици, но най-сетне имам своя човек! Името му е Джералд Уилям Рут, актьор, рецитатор на патетични строфи, изпълнител на монолози… и по всичко личи, най-обикновен пияница и скандалджия. Мистър Рут обаче е в отчаяна нужда за пари в брой и успях да изтръгна от него клетвата, че докато работи за мен, ще близва алкохол само след представление. Няма търпение да заслужи благоразположението ми и заплащането — дори в размера, който в това ми финансово състояние мога да му предложа — по неговите стандарти е толкова щедро, че според мен мога да разчитам на благонадеждността му.
Висок е колкото мен, а стойката и фигурата му в общи линии наподобяват на моите. Малко по-пълен е, но или той ще изгуби допълнителните килограми, или аз ще нося подплънки. Не е повод за тревога. Цветът на кожата му е малко по-светъл от моя, но и това е дребен проблем, който лесно ще бъде разрешен с малко грим. Въпреки че цветът на очите му е бледосин, а моите са в цвят, който обикновено описват като лешников, разликата не е забележима и пак можем да използваме театрален грим за отвличане на вниманието.
Никоя от подробностите не е от значение. Потенциално по-сериозен проблем е походката му, която е забележимо по-свободна от моята, с по-широки крачки и леко разтворени върхове на краката. Оливия се е заела с този проблем и вярва, че с времето ще го обучи както трябва. Както много добре знае всеки актьор, човек предава повече само с походката и поведението си, отколкото с изражението на лицето, произношението или жестовете си. Ако на сцената походката на двойника ми е различна от моята, чисто и просто няма да го сбъркат с мен.
След като инструктирах подробно Рут в заблудата, в която ще участва, казва, че разбира проблема. Опитва се да успокои тревогите ми по този въпрос, като изтъква професионалната си репутация, за която изобщо не ме е грижа. Ако в уречената вечер го наема, ще си заслужи парите.
Имаме двуседмичен срок за репетиции.
6 януари 1894
Рут извършва всички движения, на които го научих, но не мога да се отърся от впечатлението, че не изпитва увлечение по илюзията. Актьорите играят роля, но публиката им през цялото време е наясно с измамата. Знаят, че зад външността на принц Хамлет стои човек, който просто произнася репликите. Зрителите ми трябва да напуснат театъра объркани от видяното. Едновременно трябва да вярват и да не могат да повярват на доказателството пред очите си!
10 януари 1894
За утрешния ден позволих на мистър Рут да почива, за да ми остане време да помисля. Не е подходящ, изобщо не е подходящ! Оливия също смята, че всичко това е грешка, и настоява да не включвам илюзията на Бордън в представлението.
Рут обаче е истинска катастрофа.
12 януари 1894
Рут е истинско чудо! И на двама ни трябваше време, за да помислим. Каза ми, че е прекарал вчерашния ден с приятели, но от миризмата около него подозирам, че е прекарал времето си с бутилка.
Няма значение. Движенията му са правилни, почти успява да улучи точния момент и веднага щом се облечем в еднаквите си костюми, измамата ще бъде достатъчно добра за целта.
Утре с него и Оливия ще отидем в Стретъм, където ще направим оглед на сцената и ще започнем финалната подготовка.
18 януари 1894
Изпитвам необяснима нервност преди утрешното представление, въпреки че с Рут сме репетирали до втръсване.