В съвършенството се крие риск: ако утре изпълня илюзията на Бордън и я подобря — а ще го сторя, — слуховете за постижението ми ще стигнат до него само след няколко дни.
В тези тихи часове около полунощ, докато Оливия спи в леглото, къщата мълчи, а в главата ми се въртят разни мисли, зная, че има една ужасна истина, пред която досега не смеех да се изправя. И по-точно, че Бордън незабавно ще проумее начина, по който съм постигнал илюзията, докато аз все още не зная неговия.
20 януари 1894
Беше триумф! Аплодисментите разтърсиха тавана! В днешното си късно издание „Морнинг Пост“ ме описва като „вероятно най-великия жив илюзионист в Англия“. В тези думи има две дребни квалификации, без които би ми било по-леко, но е достатъчно, за да разтърси тихото самодоволство на мистър Бордън.
Вкусът на победата е сладък. Но все пак има и горчива страна, която не предвидих. Как е възможно да не съм се сетил? В края на илюзията, във върховата точка на изпълнението ми, по необходимост и по най-позорен начин съм се сврял под срутените панели на моя шкаф. Докато аплодисментите отекват, в светлината на прожекторите се перчи пияницата Рут. Той приема овациите, той държи ръката на Оливия в своята, той се покланя, маха и праща въздушни целувки, отдава дължимото на диригента, той поздравява дамите и господата в ложите и пак той си сваля шапката и се покланя отново и отново…
А на мен ми остава единствено да чакам сцената да се смрачи при спускането на завесата и да се измъкна навън.
Това трябва да се промени. Трябва да направим нещата така, че аз да излизам от другия шкаф, следователно размяната да се случва преди илюзията да започне. Налага се да измисля начин.
21 януари 1894
Вчерашното съобщение в „Морнинг Пост“ има своя ефект и днес агентът ми е получил няколко запитвания и три твърди ангажимента за представлението ми. Във всички случаи са се интересували особено силно от чудодейното ми илюзорно пренасяне на различно място.
Възнаградих Рут с малко пари в брой за поощрение.
30 юни 1895
Събитията отпреди две години вече изглеждат като полузабравен кошмар. Връщам се към този дневник в средата на годината само за да отбележа, че водите около мен отново са спокойни. С Оливия водим хармоничен съвместен живот и макар че тя никога няма да се превърне в подтика, който бе за мен Джулия някога, мълчаливата й подкрепа е опорната точка, върху която изградих отново живота и кариерата си.
Възнамерявам да проведа още един разговор с Рут, тъй като последният почти не промени нещо. Независимо от отличното си представяне на сцената, ми създава грижи и другата причина да се върна към дневника е, че двамата с него най-после трябва да се разберем.
7 юли 1895
В света на магията съществува кардиналното правило (а ако няма, нека го формулирам) да не се противопоставяш на асистентите си. Това е така, защото са им известни много от тайните ти и следователно упражняват известна власт върху теб.
Ако уволня Рут, ще се окажа изложен на милостта му.
Проблемът с него се дължи отчасти на пристрастяването му към алкохола и отчасти на арогантността му.
Често по време на изпълнението ми е пиян — факт, който не отрича. Твърди, че държи страстта си към чашата под контрол. Работата е там, че алкохоликът не може да бъде държан под контрол, и съм ужасен, че някоя вечер ще се окаже прекалено пиян, за да изиграе ролята си. Фокусникът не бива да оставя никоя страна на изпълнението си на случайността, и все пак аз правя точно това — хвърлям заровете всеки път, когато двамата разменяме местата си.
Арогантността му е още по-тежък проблем. Убеден е, че без него няма да мога да работя ефикасно, и винаги когато е край мен, било то на репетиция, зад кулисите или дори в собствената ми работилница, ми се налага да търпя непрестанно изливащи се съвети, основани на дългогодишния му опит като драматичен актьор.
Вчера проведохме отдавна отлагания „разговор“, въпреки че в случая през повечето време говори той. Налага се да отбележа, че голяма част от думите му бяха злобни и заплашителни. Произнесе и онова, от което се боях най-силно: че може да разкрие тайните и да съсипе кариерата ми.
Още по-лошо. По някакъв начин е открил за връзката ми с Шийла Макфиърсън — подробност, която смятах за добре прикрита. Естествено, изнудват ме. Имам нужда от него и той го знае. Той има власт над мен и аз го знам.
Дори бях принуден да му предложа увеличение на хонорарите за изпълненията, което той, разбира се, незабавно прие.