19 август 1895
Тази вечер се върнах рано от работилницата, защото имаше нещо (забравих какво), което бях оставил у дома. След като първо се отбих да видя Оливия, бях изненадан, меко казано, да открия Рут във всекидневната й стая.
Трябва да обясня, че след като купих къщата на Идмистън Вилас № 45, я оставих в предишното й състояние на два независими един от друг апартамента. По време на брака ми с Джулия се движехме свободно между тях, но откакто Оливия е с мен, живеем разделени под един и същи покрив.
От една страна, така запазваме благоприличие, но това отразява и по-свободното естество на отношенията ни. Въпреки че поддържаме отделни домакинства, с Оливия се виждаме без церемонии и когато пожелаем.
Докато се изкачвах по стълбището, чух смях. Когато отворих вратата на апартамента й — водеща директно във всекидневната, — Оливия и Рут все още се смееха весело. Звукът бързо затихна, когато ме видяха. Оливия изглеждаше ядосана. Рут направи опит да се изправи, но се олюля несигурно и отново седна. За мое силно раздразнение забелязах, че в края на масата има полупразна бутилка джин и до нея още една — но съвсем празна. Оливия и Рут държаха чаши с алкохол.
— Какво става тук? — попитах ги настоятелно.
— Отбих се да ви видя, мистър Анджиър — отговори Рут.
— Известно ти е, че тази вечер щях да репетирам в работилницата — отвърнах на удара. — Защо не ме потърси там?
— Миличък, Джери просто почерпи по питие — каза Оливия.
— Значи е време да си ходи!
Отворих вратата с ръка, показвайки му, че трябва да излезе, което той стори, без бавене, въпреки опиянението си, но със залитане поради същото. Докато ме подминаваше, ме лъхна тежко на джин.
Между мен и Оливия последва напрегнат разговор, който няма да предам в подробности. Оставихме нещата така, а аз се оттеглих, за да обмисля случилото се. Много от чувствата си не описах тук.
24 август 1895
Днес научих, че Бордън заминава с магическото си шоу за Европа и Леванта и ще отсъства от Англия до края на годината. Любопитното е, че няма да изпълнява своята версия на илюзията с двата шкафа.
Хескит Ънуин ме информира за това, когато се видяхме по-рано днес. Направих забележката, че се надявам, докато Бордън стигне до Париж, френският му акцент да се подобри в сравнение с последния път.
25 август 1895
— Трябваха ми двайсет и четири часа, за да схвана, но Бордън на практика ми направи услуга. Осъзнах, че след като той ще бъде извън страната, не е нужно да изпълнявам илюзията с размяната, така че изхвърлих Рут без бавене и никакви скрупули.
Докато Бордън се върне от турнето си в чужбина, ще съм заменил мистър Рут или вече няма да изпълнявам илюзията.
14 ноември 1895
Тази вечер с Оливия за последен път играхме заедно на сцена във „Финикс Тиътър“ на Чаринг Крос Роуд. След това се повозихме до вкъщи, уловили щастливо ръце на задната седалка на файтона. Откакто мистър Рут си тръгна, сме забележимо по-удовлетворени. (Напоследък все по-рядко се виждам с мис Макфиърсън.)
Следващата седмица, при откриването ми на краткия сезон в „Роял Каунти Тиътър“ в Рединг, асистентката ми ще бъде млада дама, която обучавам от две седмици насам. Казва се Гъртруд, надарена е с гъвкаво и красиво тяло и притежава едновременно красотата и умствените способности на порцеланово украшение, като освен това е годеница на един от работниците ми — дърводелец и техник по реквизита — Адам Уилсън. И на двамата плащам добре и засега съм доволен от начина, по който допринасят за представлението ми.
Трябва да отбележа, че от гледна точка на физиката Адам е почти идентичен мой двойник и въпреки че все още не съм повдигал въпроса, ще го имам предвид за заместник на Рут.
12 февруари 1896
Тази вечер научих значението на израза „да ти се смрази кръвта“.
Изпълнявах един от обичайните си номера с карти за игра в първата част на представлението. Специално при този моля някой от публиката да си избере карта и да напише името си върху нея пред очите на всички зрители. Когато го стори, му взимам картата и я накъсвам на парченца, които хвърлям наляво и надясно. Секунди по-късно демонстрирам живо канарче в метална клетка. Когато доброволецът взима клетката от мен, тя неочаквано се сгъва в ръцете му (птичето изчезва от поглед), при което в ръцете му остават остатъците от клетка, в които може да бъде забелязана една-единствена карта за игра. Когато я изважда, открива, че е съвсем същата, върху която е написано името му. Номерът приключва, а доброволецът се връща на мястото си.