Докато махах втория стол под дъската на Гъртруд, прикриващият декор се вдигна светкавично, излагайки пред погледите на публиката клекналия Адам Уилсън, който в същия момент управляваше механизма на устройството.
Дадох знак да спуснат завесите и прекъснах представлението.
Няма да отвърна на удара.
31 март 1896
Още едно произшествие с Бордън. Толкова скоро след последното!
17 май 1896
Още едно произшествие с Бордън. Това ме обърка, защото вече се бях уверил, че същата вечер и той има представление, но по някакъв начин е прекосил Лондон до „Грейт Уестърн Хотел“, за да саботира изпълнението ми.
Пак няма да отвръщам на удара.
16 юли 1896
Повече дори няма да си правя труда да вписвам инцидентите с Бордън тук — такова презрение изпитвам към него. (Още един тази вечер, да, но не планирам да отвръщам.)
4 август 1896
Снощи изпълнявах една относително нова за репертоара ми илюзия, включваща въртяща се черна дъска, върху която с тебешир изписвам прости съобщения, извикани от публиката зад гърба ми. Когато пред очите на всички изпиша някое число, внезапно завъртам дъската… за да разкрия, че по чудо от другата й страна вече са написани абсолютно същите съобщения!
Тази вечер, когато завъртях дъската, открих, че предварително подготвените ми съобщения са били изтрити. На тяхно място пишеше:
ВИЖДАМ, ЧЕ СИ СЕ ОТКАЗАЛ ДА СЕ ПРЕНЕСЕШ.
ОЗНАЧАВА ЛИ ТОВА,
ЧЕ ВСЕ ОЩЕ НЕ ЗНАЕШ ТАЙНАТА?
ЕЛА ДА ПОГЛЕДАШ МАЙСТОРА!
И все пак отново няма да отвърна. Оливия, която по необходимост знае всички подробности, свързани с враждата ни, е съгласна, че единственият ми отговор трябва да бъде изпълненото с достойнство презрение.
3 февруари 1897
Още едно произшествие с Бордън. Колко уморително ми се струва да отварям дневника, за да отбележа само този факт!
Става по-дързък. Въпреки че с Адам внимателно проверяваме устройствата преди и след всяко представление и претърсваме навсякъде зад сцената веднага след като започнем, по някакъв начин тази вечер Бордън е получил достъп до мецанина под сцената.
Изпълнявах номер, известен само като ИЗЧЕЗВАЩАТА ДАМА. Илюзията е привлекателна и за изпълнение, и за гледане, тъй като реквизитът е максимално опростен. Асистентката ми сяда на обикновен дървен стол в центъра на сцената, а аз я покривам с голям памучен чаршаф. Разстилам го гладко около нея. Фигурата й се вижда ясно, все така седнала на стола, забулена от тънкия чаршаф. Главата и раменете й са очевидно доказателство за нейното присъствие.
Внезапно отмятам чаршафа с едно движение… и столът е празен! На голата сцена оставаме само столът, чаршафът и аз.
Тази вечер, когато отметнах чаршафа, за свое изумление открих, че Гъртруд все още е на стола с объркано и ужасено изражение. Стоях там като поразен.
После, за да се влоши още повече ситуацията, един от капаците в пода на сцената се отвори рязко, а отдолу пред очите ни се издигна мъж. Беше пременен във вечерно облекло от главата до петите — с цилиндър, копринен шал и наметало. Спокоен като самия дявол, Бордън (защото това бе той) си свали цилиндъра пред публиката и спокойно се отправи към кулисите, оставяйки зад себе си следа от тютюнев дим. Спуснах се подире му, решен най-сетне да се изправим лице в лице, когато вниманието ми бе привлечено от неимоверно ярък блясък, идващ над главата ми!
От сервизната рампа се спускаше електрифицирана табела! С яркосини букви, захранвани от някакво електрическо устройство, на табелата пишеше:
LE PROFESSEUR DE MAGIE
В ТОЗИ ТЕАТЪР — ПРЕЗ ЦЯЛАТА СЛЕДВАЩА СЕДМИЦА!
Сцената бе огряна от призрачно бледа светлина. Дадох знак на оператора зад кулисите и завесата най-сетне се спусна, прикривайки отчаянието, унижението и гнева ми.
Когато се върнах у дома и й разказах за случилото се, Оливия каза:
— Трябва да му отмъстиш, Роби. И гледай да си го получи!
Сега вече съм съгласен с нея.
18 април 1897
Тази вечер, за пръв път пред очите на публика, с Адам изпълнихме илюзията с размяната. Репетирахме повече от седмица и технически изпълнението беше безгрешно.