Задържа го достатъчно дълго, след което го обърна в пръстите си, за да разкрие, че част от него е овъглена до черно, сякаш от някакъв адски огън. Бордън хвърли знаменателен поглед към реквизита зад себе си, поклони се още веднъж и със замах и напусна сцената.
Аплодисментите продължиха дълго и съм длъжен да заявя, че ръцете ми ръкопляскаха не по-малко шумно, отколкото на останалите.
Защо този колега илюзионист, така талантлив, така надарен с умения и професионализъм, продължава подлата вражда с мен?
5 март 1898
В последно време работя неспирно и ми оставаше малко време за дневника. Още веднъж изминаха месеци между този и последния ми запис. Днес (събота и неделя) нямам ангажименти, така че мога да направя едно кратко резюме.
Трябва да отбележа, че от онази вечер в Нотингам с Адам не сме включвали в представлението ми илюзията с размяната.
Като оставим настрана дребното предизвикателство, онзи soi-disant най-велик сред великите живи фокусници междувременно успя да ме удостои с още две с нищо непредизвикани атаки по време на мои представления. И в двата случая имаше потенциално рисковани намеси в изпълненията ми. Първия успях да прикрия с шега, но другия в продължение на няколко минути се превърна в неудържима катастрофа.
В резултат изоставих надменната си фасада.
Поставил съм си две непостижими амбиции. Първата е да опитам някакъв вид помирение с Джулия и децата. Зная, че я изгубих завинаги, но разстоянието, на което се е отдалечила от мен, е непоносимо. В сравнение втората е съвсем незначителна. След като от този момент нататък едностранното ми примирие с Бордън е приключило, желанието ми, разбира се, е да разкрия тайната на неговата илюзия, за да мога още веднъж да го надмина на сцената.
31 юли 1898
Оливия предложи една идея!
Преди да я опиша, трябва да кажа, че през последните месеци страстта между мен и Оливия охладня забележимо. Помежду ни няма нито озлобление, нито ревност, но безразличието е надвиснало над къщата като плащеница. Продължаваме да съжителстваме мирно — тя в нейния апартамент, аз в моя — и на моменти се държим като съпруг и съпруга, но като цяло вече нито сме влюбени, нито ни е грижа един за друг. И все пак сме заедно.
Забелязах го след вечеря. Нахранихме се в моя апартамент и тя излезе забързано, като взе със себе си бутилка джин. Навикнал съм на самотните й пиянства и вече не го правя на въпрос.
Няколко минути по-късно обаче нейната прислужница Люси се качи и ме попита дали не бих слязъл долу.
Открих Оливия седнала на масата за карти със зелено сукно, с две-три бутилки, две чаши и празен стол срещу нея. Махна ми да седна и ми наля. Прибавих малко портокалов сироп към джина, за да притъпя вкуса.
— Роби — каза тя с познатата си прямота, — ще те напусна. Измърморих нещо в отговор. От месеци очаквах подобно развитие, въпреки че нямах идея как ще ми повлияе, ако, както в този момент, се случеше.
— Ще те напусна — повтори тя, — а после ще се върна. Искаш ли да знаеш защо?
Казах, че искам.
— Защото има нещо, което желаеш повече, отколкото желаеш мен. Реших, че ако отида и ти го намеря, има шанс да те спечеля отново.
Уверих я, че я желая както винаги, но тя ме прекъсна.
— Знам какво става — обяви. — Вие с този Бордън сте като двама любовници, които не могат да се разберат. Права ли съм?
Започнах да увъртам, но щом забелязах решимостта в очите й, бързо се съгласих.
— Погледни! — каза тя и ми показа тазседмичното издание на „Сцената“. — Виж ето тук.
Сгъна вестника на две и ми го подаде. Беше оградила една от обявите на предната страница.
— Това е приятелят ти Бордън — добави. — Видя ли какво пише?
Търси се привлекателна млада асистентка на пълен работен ден. Трябва да има опит в танцовото изкуство, да е силна и здрава и да има желание да работи дълги часове на и извън сцената. Приятната външност е от съществено значение, както и готовността да участва във вълнуващи и трудни изпълнения пред голяма публика. Моля, изпратете препоръките си на…
Следваше адресът на репетиционната на Алфред Бордън.
— Пуска обяви за асистентка от две седмици, така че сигурно не може да намери подходяща. Предполагам, че мога да му помогна.
— Искаш да кажеш, че ще…
— Винаги си твърдял, че съм най-добрата асистентка, която си имал.
— Но ти…? Ще работиш за него? — Поклатих тъжно глава. — Как е възможно да постъпиш така с мен, Оливия?