19 август 1898
Оказа се, че Оливия е започнала работа с Бордън незабавно. Когато тази сутрин се появих на вратата на апартамента й, прислужницата ми каза, че Оливия е станала рано и че ще се прибере чак следобед.
20 август 1898
Вчера Оливия се прибра в пет вечерта, и макар да влезе директно в апартамента си, ме допусна, когато отидох на вратата. Отново изглеждаше уморена. Нямах търпение за някакви новини, но всичко, което тя сподели, бе, че Бордън цял ден й е показвал илюзиите с нейно участие, така че е имала напрегнати репетиции.
По-късно вечеряхме заедно, но беше съвсем ясно, че е изтощена, и се прибра да спи сама в апартамента си. Тази сутрин е излязла рано.
21 август 1898
Неделя, в която дори Бордън не работи. Макар и да прекара целия ден с мен у дома, устните на Оливия са плътно затворени за видяното или правеното в работилницата му и това ме озадачава. Попитах я дали се чувства ограничена от професионална етика, дали според нея е неправилно да ми разкрива тайните на фокусите му, но тя отрече. В продължение на няколко секунди зърнах в нея Оливия с настроението й отпреди две седмици. Тя се разсмя и заяви, че разбира се, знае на кого дължи лоялност.
Зная, че мога да й имам доверие, колкото и да е трудно за доказване, така че оставих темата. Вследствие на това двамата се насладихме на една обикновена, невинна неделя и дори излязохме на дълга разходка в топлите слънчеви лъчи по Хампстед Хийт.
27 август 1898
Краят на поредната седмица, а Оливия все още няма информация за мен. Изглежда, просто не гори от желание да говори по въпроса.
Тази вечер ми даде безплатен пропуск за следващата поредица от представления на Бордън. Рекламирано е като „екстраваганца“ и ще върви в продължение на две седмици в „Лестър Скуеър Тиътър“. Оливия ще бъде на сцената с него по време на всяко представление.
3 септември 1898
Тази вечер Оливия изобщо не се прибра. Объркан съм — разтревожен и изпълнен с лоши предчувствия.
4 септември 1898
Изпратих едно момче до работилницата на Бордън със съобщение за нея, но като се върна, момчето каза, че вратата е залостена и очевидно вътре нямало никой.
6 септември 1898
Изоставяйки всякакво прикритие, се впуснах в издирване на Оливия. Първо до работилницата на Бордън, която беше празна, както ми я описаха, после до къщата му в „Сейнт Джонс Уд“, където за щастие открих кафене, от което можех да наблюдавам входа на сградата. Останах там колкото можах, но не забелязах нищо важно. Видях обаче, че Бордън излезе от къщата заедно с жена, която според мен беше съпругата му. Пред дома му някъде към 2,00 ч. следобед спря карета, а Бордън и жената се появиха след миг и се качиха в нея. След това се отдалечиха по посока на Уест Енд.
Почаках цели десет минути, за да съм сигурен, че няма да се приберат, прекосих улицата нервно и позвъних на вратата. Отвори ми прислужник.
Направо попитах:
— Тук ли е мис Оливия Свенсън?
Мъжът ме погледна учудено:
— Мисля, че сте сбъркали вратата, сър — каза той. — Тук нямаме никой с това име.
— Съжалявам — отвърнах, като точно навреме си бях припомнил, че използвахме моминското име на майка й. — Имах предвид мис Уенскъм. Дали е тук?
Мъжът отново поклати учтиво и официално глава:
— Тук няма мис Уенскъм, сър. Може би е най-добре да запитате в пощата на Хай Стрийт.
— Но да, разбира се, ще го направя — отговорих и тъй като не желаех повече да привличам вниманието върху себе си, се отдалечих.
Върнах се обратно към бдението в кафенето и изчаках там в продължение още на час, когато Бордън и жена му се прибраха вкъщи.
12 септември 1898
След като от Оливия така и не дойде вест, взех пропуска, който ми даде, и отидох на касата на „Лестър Скуеър Тиътър“. Взех билет за представлението на Бордън и нарочно подбрах място в дъното на партера, за да не бъде забелязано присъствието ми от сцената.
След обичайния номер, с който откриваше — КИТАЙСКИ ПРЪСТЕНИ, — Бордън бързо и умело накара асистентката си да се появи от един шкаф. Разбира се, това беше моята Оливия, сияйна в роклята си на пайети, която блестеше и искреше на електрически захранваните светлини. Тя закрачи елегантно към кулисите, откъдето секунди по-късно се появи в прелестен костюм от типа на трикото. Видимо пищният й вид ускори пулса ми въпреки силните чувства на отчаяние и загуба, които изпитвах.