Бордън завърши шоуто с илюзията с електрическото пренасяне от едно място на друго, изпълнявайки я с безпогрешно майсторство, което ме потопи в още по-дълбока депресия. А когато Оливия се върна на сцената, за да се поклонят заедно, мрачното ми настроение бе завършено. Изглеждаше красива, щастлива и развълнувана и с безпокойство отбелязах, че по времето на аплодисментите Бордън държеше ръката й с ненужно голяма привързаност.
Решен да разбера каква е работата, изтичах от залата право към задната врата на театъра. Макар да изчаках, докато останалите артисти излязоха един по един в нощта и докато портиерът затвори вратата и изключи лампата, не видях нито Бордън, нито Оливия да напускат сградата.
18 септември 1898
Днес прислужницата на Оливия, която оставих на работа, в случай че Оливия се завърне, ми донесе писмо, получено от бившата си господарка.
Прочетох го нетърпеливо, воден от надеждата, че може да съдържа някакъв отговор какво се е случило, но в него пишеше само:
Люси…
Би ли била така добра да опаковаш във вързопи и пакети всичките ми вещи и да ги изпратиш до задния вход на театър „Странд“.
Моля те, увери се, че всичко е адресирано на мое и ме, а аз ще се погрижа да го приберат.
Приложила съм сума, чийто остатък след разходите можеш да запазиш за себе си. Ако имаш нужда от препоръки за следващия си работодател, мистър Анджиър, разбира се, ще те снабди с такива.
Благодаря ти и т. н.
Оливия Свенсън
Наложи се да прочета писмото на глас на горкото момиче и да й обясня какво да направи с банкнотата от пет лири, приложена от Оливия.
4 декември 1898
Понастоящем съм ангажиран за един сезон от представления в театър „Плаза“ в Ричмънд. Тази вечер отпочивах в гримьорната между първото и второто представление, точно преди да излезем за сандвичи с Адам и Гъртруд. Някой почука на вратата.
Беше Оливия. Пуснах я в помещението почти без да мисля какво правя. Изглеждаше красива, но уморена и ми каза, че цял ден се е опитвала да ме открие.
— Роби, сдобих се с информацията, която искаше — започна тя и ми показа един запечатан плик. — Донесох ти я, но трябва да разбереш, че няма да се върна при теб. Искам да ми обещаеш, че враждата ти с Алфред ще приключи незабавно. Ако го направиш, ще ти дам плика.
Отговорих й, че поне що се отнася до мен, враждата вече е приключила.
— Тогава защо още искаш тайната му?
— Сигурен съм, че знаеш защо — отвърнах.
— Само за да продължите да се нападате!
Знаех, че е близо до истината, но казах:
— Любопитен съм.
Тя бързаше да си ходи, твърдейки, че Бордън сигурно вече подозира нещо заради дългото й отсъствие. Не й напомних за подобното очакване, което ми се бе наложило да издържа, когато бе започнало нашето начинание.
Попитах я защо е записала съобщението, след като лесно можеше да ми го съобщи лично. Каза, че е прекалено сложно, измислено е прекалено заплетено и е копирала информацията от личните бележки на Бордън. Най-накрая ми даде плика.
Взех го и попитах:
— Наистина ли това е краят на загадката за мен?
— Вярвам, че е така, да.
Тя се обърна да си тръгва и отвори вратата.
— Мога ли да те попитам нещо, Оливия?
— Какво?
— Един човек ли е Бордън, или двама?
Тя се усмихна и влудяващо за мен в усмивката й мярнах жена, мислеща за любимия си:
— Само един човек е, уверявам те.
Последвах я в коридора, където някакви мъже от персонала се разтакаваха недалеч от нас.
— Сега щастлива ли си? — попитах я.
— Да, щастлива съм. Съжалявам, ако съм те наскърбила, Роби.
След което ме напусна, без прегръдка или дори усмивка, или докосване с ръка. През последните няколко седмици успях да я превъзмогна, но все пак не ми беше лесно.
Върнах се в гримьорната, затворих вратата и се облегнах на нея. Разкъсах плика веднага. Вътре имаше листче хартия, на което Оливия бе написала една-единствена дума.
Тесла.
Някъде в Илинойс
3 юли 1900
Потеглихме от гарата на Чикаго Юниън Стрийт в 9,00 ч. сутринта и след като преминахме бавно през индустриалната част, заобикаляща този изпълнен с живот и вълнения град, се движим с относително добра скорост през земеделските райони на запад.
Разполагам с великолепно легло в спалния вагон и постоянно запазено място в салона за първа класа. Американските влакове са разкошно оборудвани и изумително удобни. Порциите, които приготвят в един от вагоните, отреден изцяло за кухненско отделение, са огромни, вкусни и привлекателно поднесени. Пътувам вече пет седмици по американските железни пътища и мога да кажа, че рядко ми се е случвало да бъда по-щастлив или по-добре заситен. Не смея да се премеря! Намирам се на централно и сигурно място сред великия американски свят, изграден от удобства, изобилие и любезност, а величавият американски пейзаж преминава покрай прозорците ми.