След час и половина излязохме на едно плато на североизточния склон, където не растяха никакви дървета. Забелязах няколко пресни пънове, показващи, че малкото растящи дървета, които бяха успели да израснат тук, наскоро са били повалени.
В центъра на това малко равно място — далеч не толкова обширно, колкото ми бяха дали да разбера — се намираше лабораторията на Тесла.
— Работа ли имаш тук, Роби? — попита Ранди. — Внимавай къде стъпваш. Ако се вярва на хората, тук може да стане дяволски опасно.
— Запознат съм с рисковете — заявих в отговор.
Тъй като не бях напълно наясно какви са — и имаше ли изобщо — изискванията на Тесла за връщането в града, обсъдихме накратко ситуацията, за да съм напълно сигурен, че по-късно ще мога да се върна в хотела без затруднения. Ранди ми отвърна, че трябва да се погрижи за нещо, но ще дойде при лабораторията следобед и ще изчака появата ми.
Забелязах, че не пожела да се приближи прекалено много до сградата и ми се наложи да извървя сам последните четири или петстотин метра.
Самата лаборатория се намира в правоъгълна сграда със скосен покрив, построена от сурово, небоядисано дърво, демонстрираща множество свидетелства за внезапни и импровизирани промени по проекта. Очевидно след издигането на основната й част към нея са прибавени различни малки пристройки, защото скатовете на покрива не са с еднакъв наклон навсякъде и на места се срещат под странен ъгъл. На (или през) основния покрив се издига голяма дървена кула, а на един от страничните скосени покриви е построена друга — по-малка.
В центъра на сградата, издигащ се право нагоре, имаше висок метален стълб, който постепенно се заостряше в нещо като връх, макар самият той да не се забелязваше заради инсталираната най-отгоре голяма метална сфера. Сферата блестеше в ярката утринна светлина и се поклащаше напред-назад на слабия бриз, духащ по планинския склон.
По земята от двете страни на пътя бяха подредени различни тайнствени технически инструменти. В каменистата почва бяха побити много метални пилони и повечето бяха свързани помежду си с изолирани кабели. Близо до главната сграда имаше дървена кутия със стъклена стена, в чиято вътрешност видях няколко измервателни прибора с циферблати и скали.
Чух внезапен и силен припукващ звук, а от вътрешността на сградата избликна поредица от ярки и ужасяващи проблясвания: бяло, синьо-бяло, розово-бяло — повториха се безредно, но изключително бързо. Тези проблясвания бяха така яростни, че не просто откроиха няколкото прозорци пред очите ми, а и малките пукнатини и цепнатини в стените.
Признавам, че в този момент решимостта ми за кратко бе разколебана и дори хвърлих поглед назад, за да видя дали Ранди и каруцата му са наблизо. (Нямаше и следа от него!) Разтуптяното ми сърце се сви още повече, когато след още няколко стъпки се натъкнах на ръчно изрисувана табела, окачена до главната врата. На нея пишеше:
НЕ ПРИБЛИЖАВАЙ!
ОПАСНО ЗА ЖИВОТА!
Докато четях това, електрическите разряди отвътре престанаха също толкова внезапно, колкото бяха започнали, и това ми се стори положително предзнаменование. Ударих няколко пъти с юмрук по вратата.
След като почаках известно време, вратата ми отвори самият Никола Тесла. Изражението му бе на откъснат от реалността човек, раздразнен, че го безпокоят. Не можеше да се нарече добро начало, но реших да се възползвам от него.
— Мистър Тесла? — попитах. — Името ми е Рупърт Анджиър. Питам се, дали си спомняте за нашата кореспонденция? Писах ви от Англия.
— Не познавам никого от Англия. — Взираше се зад мен, сякаш се чудеше колко ли още англичани съм довел със себе си. — Името ви отново, драги ми господине?
— Казвам се Рупърт Анджиър. Присъствах на демонстрацията ви в Лондон и силно ме заинтересуваха…
— Вие сте фокусникът! Онзи, за който ми говореше мистър Али?
— Аз съм фокусникът — потвърдих аз, макар че вторият му въпрос за момент ми остана неясен.
— Можете да заповядате!
Толкова много впечатления от него, струпани наведнъж, въпреки че след първите ни разменени думи прекарах с него още няколко часа. В началото ми направи впечатление лицето му. Беше изпито, интелигентно и красиво, със силни славянски скули. Имаше тънки мустачки, а изтощената му коса бе разделена на път по средата. Като цяло външният му вид бе запуснат, като на човек, който работи дълги часове и спи само когато няма друга алтернатива на изтощението.