Тесла притежава изключителен ум. Веднага щом му разкрих самоличността си, той съвсем ясно си припомни не само за какво си бяхме кореспондирали, но и че му бях писал осем години по-рано с искането да получа копие от бележките му.
В лабораторията си ме представи на своя асистент, мистър Али. Този интересен мъж явно изпълнява много роли в живота на Тесла — от научен сътрудник и помощник до домашен прислужник и придружител. Най-неочаквано за мен мистър Али обяви, че се възхищава от работата ми. Присъствал е сред публиката по време на едно от представленията ми в Канзас Сити през 1893 година и спомена няколко кратки, но компетентни думи за илюзионизма.
По всичко личи, че двамата работят сами в лабораторията и компания им прави само изумителното изследователско оборудване, с което разполагат. Нарочно придавам това почти човешко качество на апаратурата им, защото и самият мистър Тесла има навика да говори за оборудването си така, сякаш може да мисли и чувства. Вчера веднъж го чух да казва на Али:
— Знае, че се задава буря. — А в друг случай заяви: — Мисля, че ни чака да започнем отново.
Тесла изглеждаше спокоен в компанията ми и кратката враждебност, която бях доловил на вратата, в останалото ми време с него бе изчезнала напълно. Той обяви, че с Али ще направят почивка за обяд и тримата се настанихме пред простата, но засищаща храна, която Али бързо изнесе от една странична стая. Тесла седна настрани от нас и забелязах, че се храни доста придирчиво, като оглеждаше внимателно всяка хапка, преди да я приближи до устата си, и в крайна сметка не изяде почти половината пред себе си. След всяка такава хапка избърсваше ръцете си и попиваше устни с малка кърпа. Преди да се присъедини към нас, изхвърли неизядената храна в една кофа пред сградата, а след това педантично изми и подсуши приборите си, преди да ги върне в едно чекмедже, което заключи.
Когато отново заговорихме заедно с Али, Тесла ме разпита за употребата на електричество в Британия, колко широко разпространено е, какви са намеренията на британското правителство по отношение на дългосрочното производство и пренос на енергия, видовете предвиден пренос и начините, по които се употребяваше тази енергия. За щастие, тъй като бях планирал срещата си с Тесла, преди да напусна Англия се бях запознал по темата и имах възможност да разговарям с него на относително осведомено ниво. Той очевидно го оцени. Беше особено удовлетворен от факта, че много британски инсталации очевидно предпочитат неговата многофазна система, какъвто обаче не е случаят тук в САЩ.
— В повечето градове все още предпочитат системата на Едисон — изръмжа той и се впусна в технически описания на недостатъците в метода на съперника си.
Долових, че многократно в миналото е репетирал тези свои излияния, и то пред далеч по-добре осведомени събеседници от мен. В заключение на оплакванията си заяви, че накрая хората ще предпочетат неговата система за променлив ток, но междувременно прахосват време и възможности. По този въпрос, както и по още няколко свързани с работата му теми, тонът му си оставаше строг и без следа от веселие, но на моменти го намирах за възхитителен и забавен събеседник.
Накрая фокусът на въпросите му се обърна към мен, моята кариера, интересите ми в областта на електричеството и как бих желал да го използвам.
Преди да напусна Англия, бях решил, че ако Тесла се поинтересува от тайните на илюзиите ми, той ще бъде единственият човек, за когото ще направя изключение, и ще получи отговор на всичко, което би го заинтересувало. Струваше ми се справедливо. Когато гледах лекцията му в Лондон, демонстрира поведение, свойствено за моята професия, същото удоволствие от изненадата и объркването на публиката, но за разлика от фокусниците бе повече от склонен, дори нетърпелив да разкрие и сподели тайните си.
Оказа се обаче, че не проявява любопитство. Долових, че няма да спечеля нищо, ако настоявам по темата. Вместо това го оставих да насочва разговора и в резултат за час или два той се впусна в разкази на неизброими анекдоти за конфликтите си с Едисон, за борбата му срещу бюрокрацията и научната върхушка, но най-вече за своите успехи. Настоящата му лаборатория бе финансирана в резултат на работата му през последните две години. Беше инсталирал първия достатъчно мощен да захрани цял град, задвижван от вода, електрически генератор в света: електроцентралата е на водопада Ниагара, а градът, захранван от нея, Бъфало. Може да се каже, че Тесла е натрупал състоянието си от Ниагара, но подобно на повечето хора, сполучили да се замогнат внезапно, се питаше за колко ли дълго ще му стигне това богатство.