— Ще имам грижата следващия път да не сме с тези костюми — промърмори той.
— Тогава с огромни шапки ли ще бъдем?
— Може просто да нахлупим по една кошница на главите си.
Към нас приближиха две момичета с олюляваща се походка. Тамар незабавно се озова до пейката. Спуснахме маските.
— Разкрийте ни бъдещето — каза по-високата и едва не се повали върху приятелката си.
Тамар поклати глава, но Мал ги покани с жест до една от малките масички, отрупана със сини емайлирани чашки и златни канички.
Момичето изврещя развълнувано и допи останалото почти до утайка кафе в чашата си. Сули предсказваха бъдещето, тълкувайки образувалите се в утайката на кафето фигури. Тя преглътна и се намръщи.
Сръгах Мал с лакът. Ами сега?
Той се надигна от пейката и приближи масичката.
— Хм — промърмори, втренчен в утайката на дъното. — Хм.
Момичето стисна ръката му.
— Какво видя?
Мал ми направи жест да приближа. Стиснах зъби и се надвесих над чашата.
— Нещо лошо ли има? — простена момичето.
— Тооо… еее… хууубаво — проточи Мал с най-пресиления сули акцент, който бях чувала.
Момичето си отдъхна.
— Тиии ще виииди странник непознат.
Момичетата взеха да се кискат и да пляскат с ръце. Тук вече не издържах.
— Той щеее мнооого зъл човек — намесих се. Моят акцент излезе по-ужасен дори от този на Мал. Ако някой сули ме чуеше, със сигурност щях да си тръгна с насинено око. — Да се пазиш от тоз мъъъж.
— О! — възкликнаха разочаровано момичетата.
— Ти трябва се омъжи грозен човек — продължих. — Много дебел. — Протегнах ръце, наподобявайки огромно шкембе. — Той щеее направи теееб щастлива.
Дочух Мал да се дави от смях под маската.
— Това предсказание не ми харесва — подсмръкна момичето. — Я да пробваме при някой друг.
Щом двете си тръгнаха, мястото им заеха двама доста подпийнали благородници.
Единият имаше клюнест нос и тресяща се гуша. Другият изля кафето в гърлото си на екс, сякаш пиеше квас. После шумно стовари чашката на масата.
— Е — изломоти, засуквайки четинестия си рижав мустак. — Казвайте сега какво ме чака! Ама гледайте да е нещо добро!
Мал се престори, че внимателно изучава чашата.
— Щеее виии спохоооди голямо богатствооо.
— Аз и сега си го имам. Какво още?
— Ъъъ… — взе да шикалкави Мал, — ваша жена ще дари с три красиви момчета.
Клюнестият нос избухна в смях.
— Е, така поне ще си сигурен, че не са твои! — измуча той.
Очаквах онзи да се обиди, на той само се изкикоти и червеното му лице стана още по-червено.
— Значи ще трябва да честитя на някой от слугите — изрева.
— Чувал съм, че във всяко благородническо семейство има по някой незаконно роден — сподавено се изкиска приятелят му.
— Е, аз също имам кучета, ама не им давам да сядат с нас на масата!
Навъсих лице под маската. Кой знае защо реших, че говорят за Николай.
— Оле, оле — намесих се, издърпвайки чашата от ръката на Мал. — Оле, оле, толкоз тъжно.
— Какво има? — попита благородникът през смях.
— Тиии щеее стане плешив — казах. — Много плешив.
Той престана да се смее и посегна с тлъстата си ръка към вече оредяващата рижава коса.
— А ти — продължих, сочейки неговия приятел. Мал ме срита скришом, но аз не му обърнах внимание. — Ти ще хванеш корпа.
— Кое?
— Корпа! — повторих със злокобен глас. — Черяслата тиии щеее се стопят!
Той стана блед като платно.
— Ама… — едва изхъхри.
В този момент откъм балната зала се разнесоха викове и силен трясък, сякаш някой преобърна маса. Видях двама мъже да се блъскат ожесточено.
— Време е да си ходим — каза Тамар, дърпайки ни по-надалече от суматохата.
Тъкмо се канех да се възпротивя, когато ожесточението зарази и останалите. Хората взеха да се блъскат и тъпчат покрай вратата към терасата. Музиката секна и като че ли един от гадателите също се намеси в боя. Видях как над главите на разбеснялата се тълпа една от покритите каручки се прекатури. Някакъв човек профуча покрай нас и се блъсна в двамата благородници. Една от златните канички се прекатури от масата, емайлираните чашки я последваха.
— Давай да се махаме — каза Мал, посягайки към револвера.
Тамар вече ни разчистваше път с брадвичките. Последвах я надолу по стълбите, но тъкмо се измъкнахме от терасата, когато дочух още един оглушителен трясък и писък на жена. Банкетната маса я беше затиснала.