Разтърси ме нов порив на алчен копнеж.
— Дневниците на Морозов ли? В теб ли са?
— Ела с мен, Алина Старков. Има много дълбоко заровени тайни.
Възможно ли беше да казва истината? Или просто щеше да ме предаде на Тъмнейший?
— Алина! — Гласът на Мал долетя някъде оттатък живия плет.
— Тук съм! — провикнах се.
Той се втурна в двора с изваден револвер. Тамар го следваше по петите. Едната от брадвичките липсваше, а по предницата на наметката й се виждаха кървави петна. Аппарат се превърна във вихрушка от развени дрехи и се стопи сред живия плет.
— Чакай! — извиках и се завтекох подире му.
Тамар се стрелна покрай мен с бесен рев и се хвърли в храстите да го преследва.
— Искам го жив! — изкрещях на гърба й, малко преди да изчезне.
— Добре ли си? — задъхано попита Мал, когато се изравни с мен.
Сграбчих го за ръкава.
— Мал, мисля, че дневниците на Морозов са в него.
— Той направи ли ти нещо?
— Все още мога да се справя с един стар свещеник — отсякох нетърпеливо. — Не чу ли какво ти казах?!
Той се дръпна назад.
— Много добре те чух. Но мислех, че те грози опасност.
— Няма такова нещо. Аз…
В този момент обаче Тамар се върна при нас, на лицето й беше изписано безсилие.
— Нищо не разбирам — каза, клатейки глава. — Уж беше тук, а в следващия миг се изпари.
— Вси светии! — изругах.
Тя оброни глава.
— Прости ми!
Никога не я бях виждала толкова отчаяна.
— Всичко е наред — отвърнах, но в главата ми беше същински хаос. Една част от мен напираше да се втурне по алеята и да закрещи подир Аппарат; да настоява той незабавно да се яви, да го преследва из улиците на града, докато го открие, а после да изтръгне истината от лъжовната му уста. Погледнах към плета от тисови храсти. Някъде далече зад мен все още долиташе глъчката на празненството, а в тъмното отпред се обади камбаната на метоха.
Въздъхнах.
— Давайте да се махаме оттук.
Заварихме нашия кочияш да ни чака в тясната уличка на същото място, където го бяхме оставили. По пътя към двореца и тримата седяхме като на тръни.
— Тоя скандал не избухна току-така — обади се Мал.
— Вярно — съгласи се Тамар, попивайки кръвта от грозната рана на брадичката си. — Той е очаквал, че ще бъдем там.
— Но от къде на къде? — попита Мал. — Никой друг не знаеше, че ще идваме.
Ти да не си казала на Николай?
— Николай няма общо с това — казах.
— Откъде може да си толкова сигурна?
— Защото няма никаква изгода. — Притиснах слепоочията си с пръсти. — Може някой да ни е видял на излизане от двореца.
— Но как се е промъкнал в Ос Олта, без никой да забележи?! Откъде изобщо е разбрал, че ще бъдем на това празненство?
— Не знам — отвърнах уморено. — Той каза, че верните нам са навсякъде.
Може някой от прислужниците да е дочул нещо.
— Тая вечер извадихме късмет — каза Тамар. — Можеше да е много по-зле.
— Нито за миг не бях в опасност — уверих я. — Той просто искаше да поговорим.
— Какво ти каза?
Обясних й само най-общо, но не споменах за дневниците на Морозов.
Досега не бях говорила с никого за тях, освен с Мал; Тамар и без това вече знаеше прекалено много за муските.
— Той събира нещо като армия — продължих. — Все хора, които вярват, че съм възкръснала от мъртвите и според които притежавам свещена мощ.
— Колко са? — попита Мал.
— Представа нямам. Нито знам какво цели — дали ще ги насъска срещу царя, или ще ги прати да се бият с ордите на Тъмнейший. На мен обаче ми стига отговорността за Гриша. Не искам да си слагам на съвестта и армия от безпомощни отказатся.
— Ние не сме чак толкова безпомощни — каза Мал с метална нотка в гласа.
— Не исках… Казвам само, че той използва тези хора. Злоупотребява с техните надежди.
— Според теб това по-различно ли е от стратегията на Николай, който те разкарваше от село на село?
— Николай не заблуждава хората, че съм безсмъртна или че правя чудеса.
— Не — отвърна Мал, — той просто ги оставя да вярват в това.
— Защо винаги си готов да го нападаш?
— А ти защо винаги така охотно го защитаваш?
Извърнах глава, уморена, раздразнена, неспособна да разсъждавам трезво с тия бръмчащи в главата ми мисли. Покрай прозорците на каретата се точеха осветените от лампите улици на вътрешния град. Останалата част от пътя премина в гробно мълчание.