Мрачното настроение не ме напусна и по време на поредния съвет във Великия дворец. Планът на Николай явно започваше да действа.
Макар Василий все още да се мъкнеше в съвещателната зала за срещите с министрите, той всеки път закъсняваше все повече и повече, а от време на време дори го хващах, че придремва. Веднъж, когато изобщо не се появи, Николай го измъкна направо от леглото и весело настоя да се облече и да се присъедини към нас, защото в противен случай било невъзможно да продължим. Василий, който видимо страдаше от тежък махмурлук, издържа до половината на съвещанието, олюлявайки се начело на масата. Накрая обаче изхвръкна в коридора и повърна в една лакирана ваза.
Но този ден даже на мен ми беше трудно да остана будна. Дори слабият ветрец беше утихнал и въпреки отворените прозорци в препълнената съвещателна зала беше непоносимо душно. Срещата се точеше тежко, докато един от генералите не прочете от някакъв дълъг свитък какви са числените загуби във войската. Редиците бяха оредели поради смърт, дезертьорство и дълги години кръвопролитни войни. Макар да се очакваше, че Равка ще се бие само на един фронт, положението пак беше бедствено.
Василий махна лениво с ръка.
— Защо напразно си чешете езиците — просто намалете възрастта за мобилизация.
Внезапно се разсъних.
— И до какви години? — попитах.
— Четиринайсет? Петнайсет? — предложи Василий. — Сега колко е долната граница?
Спомних си селата, през които бяхме минали с Николай и гробищата край тях, които се простираха на километри.
— Защо просто не я смъкнем до дванайсет години? — озъбих се.
— Никой не е прекалено млад за служба на родината — високопарно заключи Василий.
Не зная дали изтощението или гневът си казаха думата, но избълвах всичко, каквото ми беше на ума, още преди да успея да го обмисля.
— Значи се спираме на дванайсет години. Чувала съм, обаче, че и от бебетата става отлично пушечно месо.
Царските съветници замърмориха неодобрително. Николай протегна ръка под масата и предупредително стисна китката ми.
— Братко, дори да ги мобилизираш толкова рано, това няма да им попречи да дезертират — обърна се той към Василий.
— Тогава ще заловим няколко дезертьори и ще покажем на всички какво ги чака.
Николай вдигна вежди учудено.
— Според теб дали заплахата от разстрел може да надвие ужаса от челюстите на ничевие?
— Ако тях изобщо ги има — подигравателно изсумтя Василий.
Не можех да повярвам на ушите си.
Николай обаче само се усмихна любезно.
— Аз лично ги видях на борда на „Волкволни“, а ти определено не би ме нарекъл лъжец.
— Нали не твърдиш, че измяната е за предпочитане пред достойна служба в царската армия?
— Просто допускам, че на тези хора животът им е също толкова мил, колкото и на теб. Те са зле въоръжени, недохранени и обезверени. Ако си чел докладите, тогава сигурно знаеш, че офицерите едва успяват да поддържат реда в армията.
— В такъв случай би трябвало да прилагат по-строги наказания — каза Василий. — Това селяните ще го разберат.
Вече бях фраснала един царски син по мутрата. Какво толкова, ако и този тук опита юмрука ми? Почти бях станала от стола, когато Николай рязко ме дръпна обратно.
— Те разбират също от сити стомаси и ясни заповеди — продължи той. — Ако ми позволиш да направя промените, които предложих, и да отворя хазната за…
— Не може да става все по твоему, братле.
Въздухът в стаята се нажежи от стаено напрежение.
— Светът се променя — подхвана отново Николай със стоманена нотка в гласа. — Ние също трябва да се променяме заедно с него, иначе от нас ще остане само пепел.
Василий се разсмя.
— Още не мога да реша какво точно си: страшилище, или страхливец.
— А аз не мога да реша ти идиот ли си, или идиот.
Лицето на Василий стана пурпурно. Той скочи на крака и стовари юмрук върху масата.
— Тъмнейший е човек като всички нас. Ако те е страх да застанеш лице в лице с него…
— Аз вече бях лице в лице с него. А ако ти не се боиш — ако всички вие не се страхувате от него — то е защото не си давате сметка срещу какво сме изправени.
Някои от генералите закимаха. Но царските съветници, големците на Ос Олта и чиновниците гледаха начумерено и недоверчиво. За тях войната се състоеше само от паради, военни маневри и местене на малки фигурки върху картите на бойните действия. Ако се стигнеше до разцепление между братята, тези тук щяха да изберат страната на Василий.