Ударих с ръка по масата.
— Довлече ме обратно тук, за да можеш да се завърнеш триумфално с Призоваващата слънцето и да изместиш брат си от престола!
Щормхунд отново се надвеси напред.
— Нямам намерение да се извинявам за амбициите си. Това с нищо не променя факта, че съм най-подходящият за цар на Равка.
— Естествено, ти нямаш равен на себе си!
— Ела в Ос Олта с мен.
— И защо — да ме показваш напред-назад като трофей ли?!
— Знам, че не ми вярваш. Нямаш и причина. Но аз държа на думата, която ти дадох на борда на „Волкволни“. Ето какво — ако предложението ми не те интересува, корабите на Щормхунд ще те заведат до която и да е точка по света. Въпреки това мисля, че ще останеш. Мога да ти дам нещо, което никой друг не може.
— И то сигурно е нещо много добро — промърмори Мал.
— Давам ти шанс да промениш Равка — продължи Щормхунд. — Давам ти шанс да донесеш надежда на народа си.
— Е, това ли е всичко? — отвърнах кисело. — И как според теб мога да го направя?
— Като ми помогнеш да обединя Първа и Втора армия. Като станеш моя царица.
Още преди да успея да мигна, Мал вече беше прекатурил масата, беше успял да сграбчи Щормхунд, да го вдигне от мястото му и да го залепи за носещия стълб. Щормхунд изкриви лице, но не направи и най-малък опит да се съпротивлява.
— По-полека, по униформата ми не трябва да има кръв. Нека ти обясня…
— Ще ти се наложи да обясняваш с юмрук в зъбите.
Щормхунд се изви и само след миг вече беше се освободил от хватката на Мал. В ръката му проблесна нож, изскочил като по магия от ръкава.
— Назад, Оретцев! Досега гледах да се сдържам само заради нея, но вече ми се ще да те изкормя като шаран.
— Опитай де — озъби се Мал.
— Стига вече! — Облях ги с ярка светлина, която ги ослепи. Двамата едновременно вдигнаха ръце да се предпазят от сиянието и за момент забравиха за свадата. — Щормхунд, прибери оръжието, иначе изкорменият ще си ти. Мал, овладей се.
Изчаках Щормхунд да прибере ножа, после бавно потуших светлината. Мал отпусна ръце, но все още стискаше юмруци. Двамата се гледаха наежени. А само преди няколко часа уж бяха приятели. Естествено, сега Щормхунд беше съвсем друг човек.
Щормхунд придърпа надолу ръкавите на униформата си.
— Не й се обяснявам в любов, глупако влюбен, а предлагам политически съюз. Ако си направиш труд да се замислиш за малко, и сам ще разбереш, че това е най-разумното за страната.
Мал се изсмя късо и дрезгаво, но излезе по-скоро като лай.
— Искаш да кажеш, че така ще е най-разумно за теб.
— А не може ли и двете да са истина. Служил съм в армията, разбирам от военно дело и оръжия. Сигурен съм, че Първа армия ще ме последва. Може да не съм първородният царски син, но също имам право над престола.
Мал насочи пръст в лицето му.
— Над нея обаче нямаш никакви права.
Щормхунд постепенно губеше хладнокръвие.
— И как очакваш да продължи това между вас двамата? Нали не се заблуждаваш, че ще метнеш на рамо една от най-могъщите Гриша в света като някоя селска мома, с която сте мачкали сеното в обора?! Така ли завършва твоята приказка? Опитвам се да спася страната от разцепление и гибел, а не да ти открадна безценното момиче.
— Достатъчно — намесих се тихо.
— Нищо не пречи ти също да останеш в палата — като капитан на личната й стража, например. Това определено няма да е първата подобна сделка.
По челюстта на Мал заигра мускулче.
— Направо ми се повдига от теб.
Щормхунд махна пренебрежително с ръка.
— Знам, че съм извратено чудовище, но все пак помисли над предложението ми.
— Няма за какво толкова да мисля — изкрещя Мал. — Нито пък тя. Твоята няма да стане.
— Това ще е брак само на хартия — увери ни Щормхунд. После се ухили предизвикателно към Мал, сякаш това беше по-силно от него. — С изключение на въпроса за раждането на престолонаследници, разбира се.
Мал се хвърли към него, Щормхунд посегна за ножа, но аз бях предусетила накъде вървят нещата и се изпречих между тях.
— Престанете! — креснах. — Веднага престанете! И спрете да говорите за мен, сякаш ме няма!
Мал изръмжа отчаяно и пак взе да крачи напред-назад. Щормхунд вдигна преобърнатия стол и се настани на него, като разигра цял спектакъл, докато си опъваше краката и си наливаше нова чаша квас.