Вдишах дълбоко.
— Ваше Височество…
— Николай — поправи ме той. — Отговарям още на „любими“ и „хубавецо“.
Мал беше готов пак да му се нахвърли, но аз го озаптих с един умоляващ поглед.
— Престани незабавно, Николай — продължих. — Или в противен случай лично ще избия престолонаследническите ти зъби.
Николай неволно потърка насинената си скула, която вече добиваше патладжанен цвят.
— Признавам, бива си те.
— Така е — отвърнах твърдо. — И няма да се омъжа за теб.
Мал въздъхна дълбоко и част от напрежението, сковало раменете му досега, изчезна. Стана ми криво, че дори за миг е допуснал вероятността да приема предложението на Николай. Знаех обаче, че никак няма да хареса онова, което се канех да кажа.
Събрах сили и продължих.
— Но ще се върна в Ос Олта с теб.
Мал рязко вдигна глава.
— Алина…
— Мал, винаги сме знаели, че рано или късно ще намерим начин да се върнем в Равка; че някак ще успеем да помогнем на страната си. Не направим ли нещо още сега, Равка скоро няма да съществува и вече няма да има къде да се завърнем.
Той поклати глава, но аз вече гледах към Николай, готова да се хвърля с главата надолу в най-дълбокото.
— Ще дойда с теб в Ос Олта и смятам да ти помогна да се възкачиш на престола. — Поех си дълбоко въздух. — Но в замяна искам Втора армия.
В шатрата се възцари тишина. И двамата ме гледаха така, сякаш съм си изгубила ума. Честно казано, аз също не се чувствах съвсем с всичкия си. Но вече ми беше писнало да се скитам из Истинското море и през половин Равка, гонена или водена от хора, чиято единствена цел бе да се възползват от силата ми.
Николай нервно се изсмя.
— Хората наистина те обичат, Алина, но аз си мислех за някоя по-символична титла…
— Аз не съм символ — озъбих се. — И ми писна да съм пешка в тая игра.
— Не — намеси се Мал. — Прекалено опасно е — все едно да си нарисуваш мишена на гърба.
— Аз вече съм мишена — отвърнах. — Никой от нас няма да е в безопасност, докато Тъмнейший не бъде победен.
— Някога командвала ли си други хора? — попита Николай.
Навремето изнесох сказка пред млади картографи, но не вярвах, че това се брои.
— Не — признах си.
— Нямаш никакъв опит; нямаш пример, от който да черпиш поука, нито право да претендираш за подобен пост — каза Николай. — Втора армия е предвождана от поколения Тъмнейший още откакто е създадена.
„Само от един Тъмнейший“, беше ми на езика, но сега не беше време за спорове.
— Нито възрастта, нито рожденото право са от значение при Гриша. Единственото важно при нас е силата. Откакто свят светува, само аз съм Гриша с две муски. Освен това съм единствената, която има достатъчно мощ, за да премери сили с Тъмнейший и неговата армия от сенки. Никой друг не би се наел.
Опитах да придам увереност на гласа си, макар да не знаех какво ме чака. Единственото сигурно беше, че ми е писнало да живея в страх. Омръзна ми да бягам. Ако двамата с Мал искахме да открием жар-птицата, трябваше да се доберем до някои отговори. Малкият дворец бе единственото място, където можехме да ги намерим.
Тримата дълго останахме смълчани, докато времето бавно се точеше.
— Гледай ти, гледай ти! — проговори най-накрая Николай.
Забарабани с пръсти по масата, потънал в размисъл. После се изправи и ми протегна ръка.
— Добре тогава, Призоваващата — каза. — Помогни ми да спечеля народа, а аз ти отстъпвам Гриша.
— Наистина ли? — избъбрих смутено.
Николай се разсмя.
— Ако наистина искаш да командваш армия, най-добре отсега си научи урока. Правилният отговор е: „Знаех си, че имаш поне капка здрав разум“.
Поех протегнатата му ръка — тя беше груба и мазолеста. Длан на пират, не на царски син. Стиснахме ръце да закрепим съюза между нас.
— Колкото до моето предложение… — понечи да продължи той.
— Не си насилвай късмета — сопнах се и дръпнах ръка. — Казах само, че се връщам с теб в Ос Олта. Това е.
— А аз къде да се дяна? — тихо проговори Мал.
Стоеше скръстил ръце и ни наблюдаваше с твърд синеок поглед. По челото му още имаше кръв от крушението на „Колибрито“. Изглеждаше уморен и много, много далече от нас в мислите си.
— Ами аз… аз си мислех, че ще дойдеш с мен — заекнах.
— Като какъв по-точно — капитан на твоята лична стража ли?