Някои от Гриша потърсили царска закрила в Ос Олта. Други потънали вдън земя. Николай подозираше, че са открили Тъмнейший и са минали на негова страна. Но благодарение на отцепниците Гриша под командването на Николай през първия ден успяхме да направим два курса през Долината; три — на втория и четири през последния ден. Пясъчните салове отиваха празни до Западна Равка и се връщаха претоварени със земски пушки, пълни с амуниции сандъци и части за револвери като онези, които Николай беше използвал на борда на „Колибрито“. Към тях се прибавяха по няколко тона захар и юрда — всичките добити с контрабанда от Щормхунд.
— Подкуп — натърти Мал, докато наблюдавахме как край доковете захласнати войници нахлуват с викове и дюдюкане в поредния сал за разтоварване, омагьосани от лъскавите купчини оръжие.
— Подарък — поправи го Николай. — Ще видиш, че куршумите са си куршуми, независимо аз от какво се водя. — После се обърна към мен. — Днес може да направим още един курс. Идваш ли?
Никак не ми се щеше, но кимнах.
Той се засмя и ме потупа по гърба.
— Ще се разпоредя тогава.
Усещах погледа на Мал, докато гледах към преливащия мрак на Долината.
Произшествието на борда на „Колибрито“ повече не се повтори. Каквото и да бях видяла онзи ден — призрак, халюцинация, дори име не намирах за него, — то си остана единичен случай. Въпреки това, докато прекосявахме Долината, постоянно бях нащрек, стараейки се да прикрия колко ме е страх.
Николай искаше да използва курсовете и за лов на волкри, но аз категорично отказах. Оправдах се, че още се чувствам отпаднала и не знам дали силата ми ще стигне да ни осигури безопасно преминаване. Страхът ми беше съвсем реален; останалото обаче беше лъжа. Усещах се по-могъща от всякога. Силата струеше от мен на чисти и трептящи вълни, които сияеха с обединената мощ на елена и люспите. Но за нищо на света не бих допуснала да чуя отново онзи вой. Пръсках светлина в широк кръг около нас; тя образуваше сияен купол над пясъците и макар че волкрите пак пищяха и биеха с криле, поне се държаха на разстояние.
Мал ни придружаваше при всеки курс, застанал плътно до мен с готова за стрелба пушка. Знаех, че долавя моето неспокойство, но не настояваше да му кажа причината за него. Всъщност след спора ни в шатрата почти не говореше. Лошото бе, че проговори ли, казаното определено нямаше да ми хареса. Не бях променила решението си да се върна в Ос Олта, но се боях, че с него не е така.
Сутринта на тръгване към столицата го потърсих с очи из тълпата уплашена, че може просто да не се яви. Затова щом го зърнах да седи мълчаливо на седлото с изправени рамене като глътнал бастун, в очакване да се присъедини към останалите конници, казах кратка благодарствена молитва.
Поехме на път още преди зазоряване — дълга виеща се процесия от коне и фургони, която лъкатушеше от лагера към широкия друм, известен с името Вий. Николай ми беше намерил отнякъде прост син кафтан, но сега той беше натъпкан в багажа. Докато не ми осигуреше специална охрана свои хора, аз щях да си остана обикновен войник в свитата на царския син.
Щом слънцето яхна хоризонта, в мен затрепка плаха надежда. Мисълта да заема мястото на Тъмнейший, да се опитам пак да събера гришаните под знамената и да оглавя Втора армия все още ми се струваше непостижима и плашеща. Но сега поне действах, а не бягах от Тъмнейший, очаквайки всеки момент да ме залови. Вече имах две от муските на Морозов и отивах на място, където може би щях да открия следа към третата. Мал не беше никак щастлив, но докато наблюдавах как утринните лъчи засияват над върхарите, изведнъж се почувствах уверена, че отново мога да го спечеля за каузата.
Само дето не успях да удържа този вътрешен подем, докато прекосявахме Крибирск. Минахме през порутения пристанищен град и след падането ни в езерото, но тогава бях толкова потресена и влудена, че не обърнах внимание колко се е променило мястото. Този път обаче нямаше как да пропусна гледката.
Макар Крибирск никога да не се е славел с особена красота, той гъмжеше от пътници и търговци, царски хора и докери. По продължението на неговите оживени и шумни улици нагъсто се редяха магазини, кой от кой по-претъпкан със стока и всичките готови да снабдят всяка експедиция през Долината.