— Изглеждаш също като едно време, когато ти бях пуснал попова лъжичка в супата, а ти по невнимание я глътна.
Едва не прихнах и усетих как напрежението ми се поразсейва.
— Благодаря, че ми го напомни — казах. — Сега се сещам, че май така и не се разплатих с теб за това.
По стълбите се забавих, уж да оправя полите на кафтана, но тайно се надявах краката ми най-после да спрат да треперят. После се заизкачвах нагоре, а останалите ме следваха. Слугите разтвориха широко дверите на двореца и ние минахме вкупом през тях. Пресякохме прохладния полумрак на преддверието и се озовахме през Залата със златния купол.
Тя имаше формата на шестоъгълник и размерите на катедрала. Стените бяха инкрустирани със седеф и увенчани с масивен златен купол, който сякаш се носеше над нас на немислима височина. В центъра стояха четири масивни маси, подредени в квадрат. Около тях ни чакаха събрани Гриша.
Въпреки оределите редици, те продължаваха да се придържат към своите ордени. Прави или седнали, образуваха малки групи от червено, пурпурно и синьо.
— Явно шареното много им се нрави — измърмори Толя.
— Не ме подстрекавай — прошепнах в отговор. — Току-виж съм решила личната ми охрана да носи яркожълти рединготи.
За първи път, откакто се познавахме, видях в изражението му да се прокрадва нещо, което много приличаше на страх. Влязохме в залата и много Гриша станаха на крака. На вид бяха съвсем млади и аз с известно притеснение осъзнах, че повечето зрели и опитни гришани са избрали страната на Тъмнейший. Или просто благоразумно са избягали.
Предполагах, че в Малкия дворец са останали най-малко от Корпоралки. Те бяха най-високопоставени сред Гриша, най-ценените воини и особено приближени на Тъмнейший.
Все още можеха да се видят и познати лица. Сергей беше един от малцината Сърцеразбивачи. Мари и Надя стояха заедно с Етералките. С изненада разпознах Давид — седеше с отпуснати рамене на масата на Материалки. Знаех, че не приема много неща у Тъмнейший, но това не му попречи да запои около врата ми нашийника от еленовите рога. Може би точно затова сега избягваше моя поглед. Или просто нямаше търпение да се върне в работилницата.
Абаносовият стол на Тъмнейший беше изчезнал. Неговата маса пустееше.
Сергей пръв пристъпи напред.
— Алина Старков — отсечено каза, — за мен е удоволствие отново да те приветствам в Малкия дворец.
Забелязах, че не се поклони.
Напрежението в залата стана гъсто, с нож да го разрежеш. Точно това ми се прищя да направя. Всичко можеше да се случи и по-просто — бих могла да се усмихна, да прегърна Мари и Надя. Никога не се бях чувствала една от тях, но въпреки това можех да им изнеса чудесно представление. За всички щеше да е огромно облекчение, ако се бях престорила, че всичко си е постарому.
Но аз си припомних предупреждението на Николай и се овладях. „Слабостта е маска.“
— Благодаря ти, Сергей — отвърнах подчертано официално. — Радвам се, че съм отново тук.
— До нас стигнаха слухове за твоето завръщане — каза той, — както и мълвата за смъртта ти.
— Е, както виждате, още съм жива и невредима, ако това изобщо може да се каже за човек, пътувал със седмици по Вий.
— Казаха, че пристигаш заедно с втория царски син — добави Сергей.
Ето го и него — първото предизвикателство.
— Точно така — отвърнах любезно. — Той ми помогна в битката с Тъмнейший.
Сред насъбралите се настана вълнение.
— В Долината ли? — объркан попита Сергей.
— Не, в Истинското море — поправих го. Надигна се глъчка. Вдигнах ръка и за мое голямо облекчение тя утихна. „Накарай ги да изпълнят дребните ти нареждания и те ще последват и важните заповеди.“
— Имам много да ви разказвам и не малко новини да ви съобщя — продължих, — но това може да почака. Защото се върнах в Ос Олта с определена цел.
— Хората приказват за сватба — обади се Сергей.
Е, Николай определено ще бъде развълнуван от тая новина.
— Не съм дошла, за да мина под венчило — отсякох. — Идвам по една-единствена причина. — Това не беше съвсем истина, но и не бих си позволила да говоря за третата муска пред зала, препълнена с недоказали предаността си към мен гришани. Поех си дълбоко въздух. Крайно време беше. — Върнах се, за да застана начело на Втора армия.
Всички заговориха в един глас. Дочуха се няколко радостни възгласа, откъслечни гневни викове. Видях как Сергей и Мари се спогледаха. Когато останалите утихнаха, той се обърна към мен.