Фьодор беше този, който отвори дума за Аппарат.
— Притеснително е, че толкова дълго време не може да бъде заловен.
— Опитвал ли е да се свърже с теб? — обърна се Павел към мен.
— Не — отвърнах, но изражението му си остана скептично.
— Забелязан е в Керский и Райевост — каза Фьодор. — Изниква изневиделица, проповядва и се изпарява, преди да са пристигнали царските солдати.
— Трябва да помислим за покушение над него — обади се Сергей. — Той става все по-силен, а нищо чудно и да заговорничи с Тъмнейший.
— Ние първи трябва да го открием — заключи Паша.
Зоя изящно махна с ръка.
— И какъв е смисълът? Както се вижда, той най-настървено разнася мълвата за Призоваващата слънцето и упорито я провъзгласява за светица. Крайно време е хората да оценят Гриша.
— Не Гриша, а нея — обади се Павел и нападателно вирна брадичка към мен.
Зоя повдигна елегантното си рамо.
— Пак е по-добре, отколкото всички да ни набеждават за магьосници и изменници.
— Нека царят свърши мръсната работа — намеси се Фьодор. — Нека той залови и екзекутира Аппарат и после той да понесе народния гняв.
Не вярвах на ушите си, че така хладнокръвно обсъждаме нечие убийство. Освен това не бях сигурна, че искам смъртта на Аппарат. Свещеникът имаше много натрупани провинения, за които да отговаря, но не бях убедена, че продължава да служи на Тъмнейший. Освен това именно той ми беше дал Жития санктя, което значеше, че е възможен източник на сведения. Ако царят го заловеше пръв, можех само да се надявам, че ще оцелее достатъчно дълго, за да го разпитам.
— Смяташ ли, че той наистина вярва на тия приказки — за твоята святост и възкръсването ти от мъртвите? — попита Зоя, гледайки ме изпитателно.
— Не виждам какво променя това.
— Така бихме могли да разберем докъде се простира лудостта му.
— Предпочитам да изляза да се бия срещу изменник, отколкото с фанатик — тихо проговори Мал. За първи път се обаждаше от началото на съвета. — Може да са останали още предани хора в Първа армия, които да са склонни да говорят пред мен. Носят се слухове, че има солдати, които дезертират, за да се присъединят към Аппарат. Ако наистина е така, те сигурно знаят къде да го търсят.
Погледнах Зоя крадешком. Тя беше впила невъзможно сините си очи в Мал.
Имах чувството, че през цялото време, докато другите говореха, тя пърха с мигли насреща му. Или просто си въобразявах. Зоя беше мощен Вихротворец и — евентуално — силен бъдещ съюзник. Но също така беше и една от фаворитките на Тъмнейший, а това определено подриваше доверието ми в нея.
Едва се удържах да не прихна. Кого се опитвах да заблудя? Та аз ненавиждах дори да съм в едно помещение с нея! Тя беше тази, която приличаше на светица. Фини кости, лъскава черна коса, съвършена кожа.
Трябваше й само ореол. Мал не й обръщаше никакво внимание, но някакво вътрешно неспокойствие свиваше стомаха ми на топка и ме караше да мисля, че той я пренебрегва твърде демонстративно. Давах си сметка, че имам много по-важни грижи от Зоя. Трябваше да командвам цяла армия, а врагът дебнеше от всички страни, но въпреки това не можех да откъсна мислите си от нея.
Поех си дълбоко въздух и опитах да се съсредоточа. Най-трудният етап от съвещанието все още предстоеше. Колкото и да исках да се свия някъде на тъмно и тихо, тепърва предстоеше да казвам много неща.
Огледах насядалите около масата.
— Трябва да знаете срещу какво се изправяме всъщност.
Всички притихнаха. Сякаш беше ударила камбана; сякаш всичко досега е било по-скоро игра и тепърва започваше сериозният разговор.
Малко по малко им разказах всичко, което знаех за ничевие, за тяхната сила и численост; за това, че са почти недосегаеми за куршуми и остриета и най-важното — че не се боят от слънчевата светлина.
— Но ти все пак си им избягала — колебливо се обади Паша. — Тогава излиза, че и те са смъртни.
— Моята сила може да ги унищожи. Тя, изглежда, е единственото нещо, на което не могат да устоят. Но не е никак лесно — иска се да използвам Сеч, а не знам колко мога да поваля на един път. — Не споменах за втората муска.
Знаех, че дори с нея нямаше как да се противопоставя на щурмуващата и напълно завършена армия от сенки. Освен това оковата от люспи беше тайна, която поне засега исках да запазя. — Предишният път успяхме да се измъкнем, само защото царевич Николай ни изведе извън обсега на Тъмнейший — продължих. — Изглежда, изчадията имат нужда да са наблизо до своя повелител.