— Ти си странно малко момиче.
— Представа нямаш колко си права. А вие двамата с Толя с какво си играехте като деца?
— С черепите на нашите врагове.
Забелязах как очите й закачливо святкат и двете едновременно избухнахме в смях.
В залата за военна подготовка двете с Тамар за кратко се срещнахме с Боткин — преподавателя, който имаше грижата да подготви Гриша за ръкопашен бой. Тамар от пръв поглед омагьоса стария наемен войник и двамата веднага задърдориха на шу. Това продължи близо десет минути, след което се намесих и повдигнах въпроса за военното обучение на Фабрикаторите.
— Боткин може научи всеки да бие — заяви той с грубия си акцент.
Мъждивата светлина в залата придаваше перлен отблясък на възлестия белег напряко през гърлото му. — Научил и тебе, малко момиче, да бие — не?
— Така е — признах, мръщейки се при спомена за мъчителните хватки и юмручните удари, с които ме налагаше.
— Но малко момиче не толкова малко вече — продължи той, оглеждайки кафтана ми със златни нишки. — Обаче пак дошла да тренира с Боткин. Боткин удря и голямо момиче също като малко момиче.
— Много справедливо от твоя страна — уверих го и изтиках Тамар навън, преди да му е хрумнало да ми демонстрира на дело докъде се простира неговата справедливост.
След конюшните отидох право на следващия военен съвет; щом приключи той, остана време колкото да си оправя косата и да изчеткам праха от кафтана, преди да поема обратно към Великия дворец — двамата с Николай бяхме съветници на царя по въпросите за отбраната на Ос Олта.
По едно време насред съвещанието взех да се чувствам като дете, което се е натрапило в света на възрастните. Останалите съветници дадоха ясно да се разбере, че според тях ние просто им губим времето. Николай обаче остана невъзмутим. Той задаваше точни въпроси за въоръжението, за числеността на войските около градските крепостни стени и как се обявява тревога в двореца, ако ни нападнат. Скоро останалите царски съветници забравиха за снизходителното си поведение. Започнаха добросъвестно да му отговарят, да разпитват за оръжията, които е прекарал през Долината, и как най-добре би могла да се разгърне тяхната стрелкова мощ.
Той ме остави накратко да опиша ничевие, за да обясним защо се налага превъоръжаването на Гриша. Царските съветници все още гледаха подозрително на Втора армия, но по пътя обратно към Малкия дворец Николай ми се видя напълно спокоен.
— Те сигурно ще те навестят в Малкия дворец — каза. — Ето защо е добре да си там и да ги убедиш, че Гриша трябва да се въоръжат. Дай им да разберат, че Тъмнейший не е като останалите врагове.
— Мислиш, че не го знаят ли? — попитах недоверчиво.
— Не искат да го проумеят. Докато си въобразяват, че могат да се пазарят с Тъмнейший, или да го озаптят, ще продължават да стоят със заровени в пясъка глави и да отричат очевидното.
— Не мога да ги виня — казах мрачно. Добре беше да обсъдим числеността на войската, устойчивостта на крепостните стени и системата за обявяване на тревога, но се боях, че всичко това ще изгуби смисъл, щом се появят воините сенки на Тъмнейший.
Когато излязохме от горския тунел, Николай се обърна към мен.
— Ще дойдеш ли с мен до езерото? — попита.
Поколебах се.
— Обещавам, че няма да коленича пред теб и няма да възпявам в балади твоята красота. Просто искам да ти покажа нещо.
Бузите ми пламнаха. Николай се ухили.
— Не е зле Корпоралки да направят нещо с това твое изчервяване — каза и тръгна покрай Малкия дворец към езерото.
Изкуших се да го последвам с една-единствена цел — за да го бутна във водата. Макар че… дали Корпоралки наистина можеха да ме отърват от изчервяването? Прогоних тази нелепа мисъл. Помоля ли Корпоралки да ме отърват от лесното изчервяване, щях да стана за смях на всички в Малкия дворец.
Николай ме чакаше на половината път до езерото; настигнах го по чакълестата алея и двамата продължихме заедно надолу. Там ми посочи една ивица в далечния край на брега, почти до училището.
— Искам да направя кей на това място — каза.
— Защо?
— За да построя наново „Колибрито“.
— Ама теб май наистина не те свърта на едно място! Нямаш ли достатъчно работа и без това?
Той се загледа с присвити очи към искрящата повърхност на езерото.
— Надявам се, че ще устоим на Тъмнейший, Алина. Не успеем ли обаче, трябва да си осигурим път за отстъпление.