Впих поглед в него.
— А какво ще стане с другите Гриша?
— За тях нищо не мога да направя.
Направо не можех да повярвам на ушите си!
— Нямам намерение да бягам.
— Така си и мислех — отвърна с въздишка той.
— Ами ти? — продължих гневно. — Нима просто ще отлетиш и ще ни оставиш сами срещу Тъмнейший?!
— Ех, какви ги говориш само! — отвърна шеговито той. — Открай време си мечтая да ме погребат като герой. — Погледна пак към езерото и стана сериозен. — Готов съм да падна в битка, но няма да оставя родителите си на милостта на Тъмнейший. Ще ми дадеш ли двама Вихротворци да ги обуча?
— Те да не са дарове, че да ти ги поднеса на тепсия — отвърнах, припомняйки си как Тъмнейший беше подарил Женя на царицата, сякаш е неодушевена вещ. — Ще попитам за доброволци. Само не им казвай каква е крайната цел. Не искам хората ми да се обезкуражат. — „Или да започнат да се борят за място на кораба“, помислих си. — И още нещо — продължих. — Искам да осигуриш едно място на борда за Багра. Тя не заслужава да се срещне пак с Тъмнейший. Достатъчно е преживяла и без това.
— Разбира се — отвърна той, после добави. — Аз все още вярвам в победата ни, Алина.
„Е, радвам се, че поне един вярва в нея“, помислих си печално и тръгнах към двореца.
Глава 16
Давид успя някак да се измъкне и след последния военен съвет. Намерих време да го притисна натясно в работилницата на Фабрикаторите чак късно следващата вечер. Заварих го приведен над купчина планове и чертежи и със зацапани от мастилото пръсти.
Настаних се на един стол до него и се изкашлях. Той вдигна глава и примигна като бухал. Кожата му беше толкова бледа, че виждах плетеницата от вени под нея. Някой го беше подстригал много неумело.
„Най-вероятно сам се е подстригал“, помислих неодобрително. Направо не беше за вярване, че Женя така беше хлътнала по това момче.
Очите му бегло се плъзнаха по нашийника около врата ми. Той смутено взе да си играе с предметите по работната маса — ту ги местеше насам-натам, ту ги подреждаше в прави редици: компас, графитни моливи, перодръжки и шишенца мастило в различни цветове; парчета огледало и обикновено стъкло; даже едно варено яйце, за което предположих, че е вечерята му; и още купчина рисунки и чертежи, в които изобщо не можех да се ориентирам.
— Върху какво работиш? — попитах.
Той отново примигна.
— Чинии.
— Аха.
— Отразяващи чинии — поясни. — На принципа на параболата.
— Колко… любопитно — едва успях да изпелтеча.
Той се почеса по носа, оставяйки дебела синя ивица мастило по цялата му дължина.
— Така може да се увеличи силата ти.
— Като огледалните дискове в ръкавиците ли? — Още с връщането си бях помолила Дурастите да ги преправят. След като вече имах втора муска, те едва ли щяха да са ми нужни, но огледалата ми помагаха да фокусирам и насочвам светлината. А и контролът, който ми осигуряваха, не беше за подценяване.
— Нещо такова — отвърна Давид. — Ако станат както трябва, силата на Сеч ще е много по-голяма.
— А ако не се справиш?
— Или просто нищо няма да последва, или който ги използва ще се пръсне на парчета.
— Звучи обещаващо.
— И аз така мисля — отвърна той без капка хумор, после отново се надвеси над заниманието си.
— Давид — натъртих. Той стреснато вдигна глава, сякаш напълно беше забравил за съществуването ми. — Трябва да те питам нещо.
Погледът му пак се стрелна към нашийника, после бързо се закова в работната маса.
— Какво можеш да ми кажеш за Иля Морозов?
Давид подскочи и стреснато огледа полупразната работилница. Повечето Фабрикатори все още вечеряха. По всичко личеше, че е неспокоен или изплашен. Посегна инстинктивно към масата, стисна компаса в шепа, после пак го върна на мястото му. Накрая се престраши да заговори.
— Викат му Ковача на кости — прошепна.
По тялото ми премина трепет. Сетих се за пръстите и прешлените по масите на амбулантните търговци край Крибирск.
— Защо? — попитах. — Заради муските, които е намерил ли?
Давид ме изгледа изненадано.
— Той не ги е намерил, изработил ги е.
Направо не вярвах на ушите си.
— Мерзост?!
Той кимна. Значи затова беше погледнал нашийника на Морозов, когато Зоя попита дали някога друг Гриша е имал мощта на Тъмнейший. Морозов навремето е отключил същите стихии, които управляваше сега Тъмнейший.