Магия. Гадост.
— Как го е постигнал?
— Никой не знае — отвърна Давид, поглеждайки през рамо. — Когато Черният еретик загинал при злополуката, причинила появата на Долината, синът му излязъл от прикритието си и оглавил Втора армия. По негово нареждане били унищожени всички записки и дневници на Морозов.
Неговият син?! Пак се изненадах колко малко хора знаят тайната на Тъмнейший. Черният еретик никога не беше умирал — открай време имаше само един Тъмнейший, един-единствен могъщ Гриша, който от поколения предвождаше Втора армия, прикривайки истинската си самоличност.
Доколкото ми беше известно, той никога не е имал син. Както и не би унищожил нещо толкова ценно като дневниците на Морозов. На борда на китоловния кораб Тъмнейший ми каза, че не всички книги забраняват съчетаването на муските. Може би е говорел за дневниците на Морозов.
— Защо се е криел синът му? — попитах. Любопитно ми беше с каква легенда Тъмнейший е успял да прикрие измамата си.
Този път Давид се намръщи, сякаш отговорът беше повече от ясен.
— Тъмнейший и неговият наследник никога не са живели по едно и също време в Малкия дворец. Рискът от покушение би бил твърде голям.
— Ясно — казах. Напълно правдоподобно, пък и след сто години едва ли някой би се усъмнил в подобна история. Гриша почитаха традициите, а Женя едва ли беше първата Шивачка на служба при Тъмнейший. — Но защо е наредил да унищожат дневниците?
— Там са били описани всички експерименти на Морозов за създаване на муските. Черният еретик се е опитвал да ги повтори и тогава нещо се е объркало.
Косъмчетата по ръцете ми настръхнаха.
— И така се появила Долината, нали?
Давид кимна.
— Затова синът му наредил всички дневници и записки на Морозов да бъдат изгорени. Казал, че са прекалено опасни и са твърде голямо изкушение за всеки Гриша. Ето защо не казах нищо на съвета. Не би трябвало да знам за съществуването им.
— Тогава откъде научи?
Давид отново се озърна в пустата работилница.
— Морозов е бил Фабрикатор, може би първият и определено най-могъщият.
Постигнал е неща, за които другите дори не са мечтаели — както по негово време, така и досега. — Той смутено сви рамене. — За нас е нещо като герой.
— Знаеш ли още нещо за муските, които е създал?
Давид поклати глава.
— Носят се слухове, че имало и други, но аз зная само за елена.
Нищо чудно Давид никога да не е виждал Жития санктя. Аппарат твърдеше, че едно време давали тази книжка на всяко дете Гриша още с пристигането му в Малкия дворец. Но това е било много отдавна. Сега единственото верую на Гриша беше Малката наука. Не знаех някога да са се интересували от религия. Суеверия, така Тъмнейший нарече малката червена книжка. Селски врели-некипели. Явно Давид не правеше никаква връзка между Свети Илия и Иля Морозов. Или пък криеше нещо от мен.
— Давид, какво правиш тук? — попитах. — Ти му помогна да ми сложи нашийника и трябва да си знаел за намеренията му.
Той преглътна мъчително.
— Знаех, че ще може да те контролира чрез нашийника; че с него ще използва силата ти. Но никога не съм си помислял, не съм вярвал, че… всички тези хора… — Той се мъчеше да намери подходящите думи. Най-накрая протегна изцапаните си с мастило ръце почти умолително. — Аз създавам, а не разрушавам.
Искаше ми се да вярвам, че е подценил жестокостта на Тъмнейший. Нали аз допуснах същата грешка. Но Давид или ме лъжеше, или беше твърде слабоволен. „Кое от двете е по-лошото? — попита някакъв дрезгав глас в главата ми. — Щом веднъж вече е минал на противниковата страна, пак може да го направи.“ Гласът на Николай ли беше това? Или пък на Тъмнейший?
Или говореше онази част от мен, която вече на никого не вярваше?
— Е, късмет с чиниите — казах и станах да си вървя.
Давид свъси вежди и пак се надвеси над листовете с чертежи.
— Не вярвам в късмета.
„Лошо — помислих си, — защото ще имаме нужда от него.“
От работилницата на фабрикаторите тръгнах право към библиотеката и останах там почти цялата нощ. Получи се добър пример за хвърлени на вятъра усилия. Всички исторически документи и книги на Гриша, които прегледах, даваха само повърхностни сведения за Иля Морозов, независимо че беше смятан за най-великия Фабрикатор на всички времена.