— С него се запознахме при… особени обстоятелства.
— Известно ми е, че той може да бъде изключително чаровен — подметна Василий. — Трябва да си наясно обаче, че освен това е много хитър измамник.
„Самата истина“, помислих, но гласно казах само:
— Той притежава необикновен ум.
Василий сподавено се изкиска.
— Я какъв дипломат се извъди само! Тази промяна е много обнадеждаваща. Не се съмнявам, че въпреки скромния си произход, с времето ще се научиш да се държиш сдържано и с грацията на истинска благородна дама.
— Искате да кажете, че ще се науча да си затварям устата, така ли?
Василий неодобрително изсумтя. Трябваше да прекратя този разговор час по-скоро, преди сериозно да съм го обидила. Василий може и да изглежда глупак, но все пак беше царски син.
— Всъщност не — каза той и надуто се засмя. — Твоята прямота е очарователна.
— Благодаря — промърморих. — А сега, ако ме извините, Ваше Височество…
Василий ми препречи пътя.
— Не знам какви са вашите уговорки с брат ми, но все пак не забравяй, че той е вторият син. И ще си остане такъв, независимо колко високо се цели. Единствен аз мога да те направя царица.
Ето значи каква била работата! Отдъхнах си вътрешно.
— Само цар може да направи една жена царица — припомних му.
Василий махна пренебрежително.
— Баща ми няма да живее още дълго. Аз и сега управлявам Равка.
„Така ли му викаш на това?“, помислих си с раздразнение. Съмнявах се, че Василий изобщо би стъпил в Ос Олта, ако не виждаше в Николай заплаха за своята корона. Тоя път обаче успях да си удържа езика зад зъбите.
— Ти много си се издигнала за едно сираче от Керамзин — продължи Василий, — но може да стигнеш още по-високо.
— Уверявам ви, Мой Царевич — отвърнах от душа и сърце, — че нямам такива амбиции.
— Тогава към какво се стремиш, Призоваваща слънцето?
— В момента ли? Точно сега нямам търпение да обядвам.
Той намусено издаде долната си устна и за момент заприлича досущ на баща си. Но после се усмихна.
— Умно момиче — каза. — Вярвам, че ще се окажеш и полезна. Нямам търпение да се опознаем по-отблизо.
— Не мога да си представя нещо по-хубаво — излъгах.
Той взе ръката ми и притисна влажни устни към кокалчетата на пръстите ми.
— Доскоро, Алина Старков.
Потиснах погнусата си. Докато се отдалечаваше, крадешком отрих ръката си о кафтана.
Мал ме чакаше в края на гората.
— Какво искаше? — попита с тревожно изражение.
— Обичайното — отвърнах. — Още един царски син, още едно предложение.
— Не говориш сериозно! — отвърна недоверчиво Мал и се разсмя. — Май изобщо не си губи времето.
— Обединението прави силата — изимитирах гласа на Николай.
— Е, мога ли да поднеса своите поздравления? — попита Мал, но в гласа му не усетих напрежение. Просто му беше забавно. Явно престолонаследникът на Равка не му се виждаше чак такава заплаха, каквато беше за него прекалено самоувереният капер.
— Как мислиш, дали на Тъмнейший му се е налагало да отблъсква нежеланите попълзновения на царски особи с влажни устни? — попитах мрачно.
Мал се изкиска.
— Какво му е толкова смешното?
— Просто си представих Тъмнейший, притиснат в ъгъла от някоя потна херцогиня, която се опитва да го прелъсти.
Изсумтях, после се разсмях с глас. Николай и Василий бяха толкова различни, че наистина не беше за вярване да са от една кръв. Неочаквано си спомних целувката на Николай, грубият натиск на устните му върху моите, докато ме притискаше към себе си. Тръснах глава.
„Иначе може да са различни — рекох си, докато влизахме в двореца, — но и двамата искат да се възползват от теб.“
Глава 17
Лятото беше в разгара си и облъхваше Ос Олта с талази от непоносима жега. Единственото спасение от нея беше в езерото или в прохладните басейни на купалото, скрито в сянката на брезовата горичка до Малкия дворец. Каквато и омраза да таяха към Гриша в царския двор на Равка, тя не попречи на придворните постоянно да привикват Вихротворците и Вълнотворците във Великия дворец, за да призовават прохладен бриз и да създават огромни блокове лед, които да разхлаждат душните стаи и залите.
Това едва ли беше най-разумното приложение за дарбите на Гриша, но аз държах царят и царицата да са доволни. И без това вече ги бях лишила от най-умелите Фабрикатори, които денонощно се трудеха над мистериозния проект на Давид за огледалните чинии.