Алекс не почука. Човек с неговото положение не можеше да си позволи да греши често. Ала ако все пак направеше грешка, най-правилното бе веднага да си я признае.
— Ще ти се стори поизмъчен, отслабнал. Инцидентът в Париж го е разстроил и му тежи. — Алекс отмести очи към затворената врата. Една барикада, която някой ден той самият щеше да използва. — Не спи добре — добави.
— Мога ли да помогна?
Господи, колко естествено го каза. Представи си как опира чело в нейното, само за малко, да отдъхне, да се и й пусне от напрежението, до намери утеха. За него това никога нямаше да бъде така просто и естествено.
— Вече го правиш — отговори лаконично и почука.
— Влезте.
— Татко? — Александър отстъпи встрани. — Донесох ти подарък.
Принц Арманд стана иззад бюрото. Беше мъж със сурова красота, изправена стойка и стегнато телосложение Когато Ив го видя за първи път, в косата му се сребрееха отделни нишки. Сега беше стоманеносиво, като очите му. Щом я зърна, той се усмихна и строгите му черти омекнаха.
— Прекрасен подарък. — Заобиколи бюрото и протегна ръце — дружелюбен жест, който проявяваше към малцина. Тя направи реверанс, а принцът взе ръцете й в своите. Ив почувства силата им. Ако възрастта се бе отразила леко на външния му вид, то тя явно нямаше влияние върху останалото. Но Ив откри върху лицето му следите от безсъние и тревога и забрави за протокола. Повдигна се на пръсти и го целуна по двете бузи.
— Хубаво е човек да се върне тук, Ваше Височество.
— Хубавото е, че ти си тук. Александър, не си ми казал, че станала още по-красива.
— Той не забелязва такива неща — отвърна тя с небрежен поглед през рамо.
— Напротив. Просто не мисля, че е нужно да обяснявам неща, в които баща ми сам ще се убеди с очите си.
— Роден дипломат — засмя се Арманд. — Алекс, позвъни да донесат чай, моля те. Известно време ще задържа Ив само за нас, преди да трябва да я делим с цяла Кордина. И така, младата дама сега е известен продуцент. — Той я съпроводи до едно кресло. — Идваш да ни забавляваш.
— Надявам се.
— Синът ми казва, че за Центъра е късмет да му гостува твоята трупа. Популярността ви в Америка расте и за нас, като ваши първи чуждестранни домакини, е чест.
Тя се усмихна.
— Бенет обича да ласкае.
— Съвсем вярно. — Арманд извади цигара. — Ала в този случай е Алекс.
— Алекс ли? — Хваната неподготвена, Ив се обърна. Александър седна на стол до нея.
— Ив не очаква от мен похвала, татко. — Той извади запалка и поднесе огънче на баща си. — По-скоро е готова да избегне удар.
— Ами, след като човек го е правил седем години, то започва да става… — Тя не довърши и реши, че бе по-умно си държи езика зад зъбите, после отново се обърна към Арманд. — Моля за извинение, Ваше Височество.
— Не е нужно. Свикнал съм на джафкащи се деца. Ето го и чая! Би ли наляла, Ив?
— Да, разбира се.
Позволил си лукса да се отпусне. Арманд се облегна удобно.
— Александър ми каза, че си подбрала четири интересни пиеси. Първата била доста вълнуваща и… Как се изрази ти, Алекс?
— Пламенна — отвърна той и се усмихна, уловил бързия й поглед.
— Да, пламенна история, разиграла се във вашия американски Юг. Става дума за едно семейство, нали така?
— Да, Ваше Височество. — Тя му подаде чая. — Борба на поколенията в едно семейство, както за надмощие, така и за пари и любов. Богат властен баща, двама братя, единият — черната овца, другият — слаб и безхарактерен, и техните жени. Наистина е една вълнуваща история, в която се говори колкото за желанията и стремежите, толкова и за разочарованията.
— История, която има място навсякъде но света.
— На това разчитам. — Ив подаде и на Александър чаша чай, като избягваше да го гледа. — Пиесите, които избрах, силно наблягат на чувствата, макар двете комедии да третират нещата откъм веселата им страна. Трупата с нетърпение очаква изявата си тук. Искам да ви благодаря за предоставената ни възможност.
— Алекс беше този, който свърши работата и се справи с управителния съвет на Центъра. Ако съдя по някои от забележките му, разбирам, че не са били с така широки възгледи, както би му се искало.
Александър стисна крехката дръжка на чашата от китайски порцелан.
— Просто се наложи да бъдат убеждавани.
Тя не можеше да си представи той да се застъпва и бори за нея. Усетила приятни тръпки, бързо се стегна. Направил го е заради себе си, по-точно за Кордина, каза си.
— Както и да е, благодарна съм, че е уредено. Няма да ви разочароваме.
— Не се и съмнявам. С нетърпение очаквам да се запозная с останалата част от състава тази вечер.