Вечерта в деня на пристигането им той се беше проявил като безупречен домакин. Обаянието му не излизаше извън рамките на официалността, но хората от трупата останаха впечатлени. Всъщност май не една и две особи от женския състав бяха прекомерно впечатлени. Не беше зле да си отваря очите. Не можеше тази или онази да й ходят разсеяни. Всички трябваше да са пределно концентрирани през следващите няколко седмици. Включително и тя самата. С тази мисъл в главата Ив започна да чете и препрочита списъка с неотложните и по-далечни задачи, предстоящите за уреждане въпроси и какво ли още не.
Да, ето ти ги чарът и магията на театъра, усмихна се кисело, като потриваше схванатия си врат. Колко грим бяха взели и къде, по дяволите, се бе дянал? Да не говорим за кашона с кабелите, който замина от Хюстън по живо по здраво, ала не беше натоварен в самолета от Ню Йорк заедно с останалия багаж. Ако до четири часа не й се обадеха от летището, то тя щеше да…
— Да, влез — викна троснато и само бегло вдигна поглед към вратата. — Казвай, Ръс, не може вече да не е възникнал някакъв проблем, нали? Не, чакай — спря го с ръка, преди той да бе проговорил. — Ти и останалите от актьорския състав сте свободни до утре, нали така?
— „Да“ и на двата въпроса. Вече има проблем, а аз съм свободен, но не ме свърта другаде.
Беше младолик мъж на тридесет и нещо, с хубаво телосложение и тясно лице. Ив го беше харесала като външност още от самото начало, ала му направи три пробни прослушвания, преди да подпише договор с него. Вълнистата руса коса и сините очи бяха един плюс, но тя търсеше и съдържание. Никога не би го наела да играе Брик, ако не се бе убедила в наличието на такова.
Ръс кацна на ръба на бюрото й, а тя се облегна назад и се навъси.
— Казвай първо проблема.
— Шефът по осветлението има художествени разногласия с един двадесеткиловолтов прожектор. Никой не може да намери кашона с резервните крушки.
— Ще е чудно, ако някой изобщо може да намери каквото и да било в момента. Добре, ще се погрижа за това след малко. А я ми кажи, защо не си на плажа да се запасяваш със слънце, щом ти е дадена такава възможност? — Усмихна се и затъкна молива зад ухото си. — Никой ли не те предупреди, че съм безжалостен надзирател? Появиш ли се в театъра, хващаш се на работа.
— Точно на това се надявам. — Гласът му беше дълбок и плътен. Въпреки това Ив го караше да тренира провлечения говор на своя герой, докато му стане втора природа. — Виж, не искам да изглеждам новак, ала това място… — Той разтвори ръце с леко драматичен жест, като имаше предвид не само кабинета й. — Удивително е. Това, че сме тук, е удивително. На слънце мога да се пека и друг път. Щом като няма репетиция, ще се заема с разопаковането на кашоните.
— Не приличаш на новак, а на откачалка — засмя се тя и стана. — Но те разбирам. Да, кашоните… Само Господ знае колко ги имаме. А сега защо да не…
Вратата пак се отвори, този път без почукване. Насреща й грейна ухилената физиономия на Бенет.
— Казаха ми, че ще те намеря тук заключена и ръмжаща.
— Не ръмжа. Все още. — Ив разтвори обятия за прегръдка, после ги представи един на друг. — Принц Бенет, Ръс Талбът.
Ръс се поколеба дали да протегне ръка, да се поклони или да остане в стойка мирно.
— Никога не съм бил наясно как се поздравяват принцове.
— Ние казваме „здрасти“ — отвърна Бенет. — Умрях от яд, че изпуснах вечерята снощи и срещата с трупата — обърна се към Ив.
— Това което изпусна, бяха множество хубавички актриси, с които да флиртуваш.
— Жалко! Наистина ли са много? — ухили се той към Ръс.
— Достатъчно.
— Знаех си, че мога да разчитам на Ив. Както и да е, идвам да те отвлека от всичко това.
— Чудесно. — Тя хвърли поглед към бюрото. — Ела след два часа.
— Два часа?
— Нека по-добре да са три — поправи се Ив, като разлисти бележника.
— Ив, съвсем ще капнеш.
— Да капна ли? — Тя се засмя и го изтика пред себе си в коридора. — Дори не съм започнала още. Но мога да се възползвам от превоз, стига да не се разкарваш специално за мен. Да речем — Ив погледна часовника си. — Към пет и половина?
— Добре, само че…
— Освен ако не искаш да останеш с нас. Тъкмо се канехме да отваряме кашони.
— Ще намина по-късно. — Бенет я целуна за довиждане и тръгна по коридора. — Приятно ми беше да се запознаем, Талбът.
— За първи път виждам царствена особа да бъде натирена по този начин — рече Ръс, когато двамата с Ив закрачиха в обратната посока.
Тя се усмихна.
— Колкото и да го обичам, тук ще ми се пречка.
— Май не прилича много на брат си — отбеляза Ръс.
— Бен? — Ив поклати глава. — Не, не прилича. Доста го обсъждат в пресата. — Тя не се сдържа и избухна в смях. — Ако питаш него, всичко е вярно.