— А така ли е?
Тя го изгледа. Тонът й леко охладня.
— Може би.
— Извинявай. — Ръс пъхна ръце в джобовете. — Не исках да си навирам носа. Аз просто… Ами, просто ми е интересно и съм любопитен като всеки друг. Странно е, че си толкова близка с тях. Ние в Монклер, Ню Джърси, нямаме много кралски височества.
— Те са обикновени хора. — Тя спря пред вратата на едно от складовите помещения. — Е, не съвсем обикновени, разбира се. Ала са просто хора, и много приятни при това. Сам ще се убедиш през следващите седмици.
После отвори вратата, отстъпи назад и изпъшка. Ръс надникна иззад рамото й към грамадата сандъци, кашони и кутии.
— Май ще ти е нужна помощ.
— Иди да повикаш докерите от пристанището. Аз започвам.
След три часа Ив беше положила началото на някакъв ред и съставила дълъг списък на нещата, които трябва да бъдат свършени. С помощта на Ръс и двама сценични работници част от сандъците бяха разопаковани, други подредени в единия край на склада, докато съдържанието им не потрябваше. Тя действаше методично, какъвто всъщност бе стилът й на работа, вдигаше и местеше наравно с мъжете. Двадесет минути след като започнаха, Ръс престана да й казва да не вдига туй, да не премества онуй. Както личеше, Ив имаше не по-малко сили от останалите.
Към пет часа беше потна, мръсна и раздърпана, но съвсем не недоволна.
— Ръс, тръгвай си. — Облегната на един сандък, тя жадуваше за нещо студено, и ако можеше да е в голямо количество.
— Ами ти?
— Почти свършихме, каквото можахме за момента, а не искам актьорите ми да се явяват изтощени на репетиция. — Ив обърса чело с опакото на ръката си. — Ти помогна много. Останалото ние тук ще го довършим.
Той също попи потта от лицето си с ръкава, после я изгледа с шеговито възхищение.
— Не познавам много продуценти, които си цапат ръцете.
Тя обърна прашните си длани и сбърчи нос.
— Явно съм от другия тип. Утре в десет. Бъди свеж.
— Слушам. Нещо да предам на останалите?
— Същото. Приятно прекарване на вечерта, ала никакви свръхнатоварвания няма да бъдат посрещнати със съчувствие утре.
— Ще го имам предвид. Не се преуморявай.
— Навреме казано, няма що.
Ръс излезе, а Ив, сложила ръце на хълбоците, се огледа наоколо. Реши, че каквото бе могла за един ден, го бе направила. Подпря с рамо един последен кашон и се зае да го избута в ъгъла. Чу някой да влиза, бръкна в джоба си и извади връзка ключове.
— Дай ги на Гари, моля те. Ще му трябват за утре сутринта. — Подхвърли ключовете полуизвърната, без да погледне назад.
— Бих се радвал да услужа, стига да знам кой е Гари и къде да го намеря.
— О! — Все още наведена, тя вдигна поглед. Панталоните и лекият му пуловер бяха изрядни, косата сресана, обувките лъснати до блясък. Ив се почувства като оваляно в калта прасе. — Помислих те за един от работниците.
Когато тя се изправи, Александър й хвърли ключовете обратно.
— През цялото време това ли прави тук? Да влачиш всички тези сандъци?
— Разопаковах и ъ-ъ… — Ив скри мръсните си ръце зад гърба. — Организирах.
— И си местила тежести, абсолютно недопустими за една жена.
— Чакай малко…
— Тежести, крайно непосилни за някой с твоята физика.
Това настойчиво повтаряне не успя да я ядоса само защото я болеше гърбът.
— Имах помощници.
— Явно недостатъчно. А и ако ти е нужна помощ, трябва само да кажеш.
— Ще се оправим, благодаря. Най-страшното е свършено. — Тя направи опит да поизтрие ръце в предницата на фланелката си. — Не знаех, че ще идваш днес. Да не сме пропуснали нещо при обсъждането тази сутрин?
Той влезе по-навътре. Ив стоеше с ръце зад гърба, подпряна на един от сандъците.
— Засега няма други делови въпроси за обсъждане.
— Ами, хубаво тогава. — Тя се усети, че облизва устни. — Да занеса ключовете на Гари и да се измия, преди Бенет да се е появил. — Понечи да тръгне, но Алекс стоеше и препречваше пътя й.
— Бенет е възпрепятстван. Аз дойдох да те закарам вкъщи.
— Не беше необходимо. — Той тръгна към нея и Ив направи крачка встрани. — Казах на Бен да ме вземе само ако му с удобно. — Алекс пак тръгна напред, а тя заотстъпва заднешком. — Не очаквам да ме возят напред-назад, докато съм тук. Най-лесно е да се вземе кола под наем.
Ив ухаеше на топъл мед, оставен на слънце.
— Имаш нещо против да се возиш с мен ли?
— Не, разбира се. — Тя закачи с пета един кашон и спря. — Защо ми се струва, че ме дебнеш?
— Така изглежда. — Той докосна бузата й и с удоволствие усети как Ив потръпна. — Цялата си мръсна.