— Етел, за „Котката“ ми трябва още един бял комбинезон.
С бележник в ръка Ив оглеждаше един по един костюмите в гардеробната.
— Бял комбинезон. Размер тридесет и четири.
— Да не е много дълъг. Искам нещо по-изящно.
— По-изящен бял комбинезон. Размер тридесет и четири.
Ив се подсмихна и продължи да прехвърля костюмите за първата пиеса.
— Трябва да се придържаме към бюджета, затова нека бъде найлонов, стига да изглежда като копринен.
— Аз да не върша чудеса?
— Винаги. И още нещо, отпусни сакото на Стария, да речем с около четири сантиметра. За Джералд ще са нужни малко по-големи подплънки.
Етел, владетелка на гардеробната, дъвчеше неизменната си ментова дъвка и записваше даваните й наставления. Беше прекарала в театъра двадесет и две години и можеше за срок от четиридесет и пет минути да направи копринена чантичка от свинско ухо.
— Ако всички продължават да ядат така, като оная вечер, никакви подплънки няма да са нужни.
— Смятам да ги държа под око и в това отношение.
— Не се и съмнявам. — Етел смъкна очилата си по-надолу и я изгледа над рамката. — А теб кой ще те държи под око? Май съвсем престана да спиш.
— Кажи речи. Може да се наложи тези да се преправят — посочи Ив два детски костюма. — Прослушването на децата е утре. Само се моля да открием две, които да могат да изиграят противните малки чудовища.
— Разполагам с такива, които охотно давам под наем.
— Бри! Надявах се да се отбиеш. — Ив пъхна бележника под мишница и я прегърна със свободната си ръка.
— Щях да го направя още вчера, но се оказа, че имам четири посещения при зъболекаря, две подстригвания и среща с една небивало стисната бюджетна комисия.
— С други думи, един приятно безгрижен ден на принцеса Габриела. Да ти представя госпожица Етел Коен, моята шивачка, вълшебницата на иглата и конеца.
Смутена, Етел се поклони несръчно.
— Ваше Величество.
— В Кордина се задоволяваме с „Ваше Височество“ — усмихна се Габриела и протегна ръка. — Толкова много костюми! — започна да оглежда тя закачалките с дрехи, рафтовете и кутиите, пълни с всевъзможни аксесоари. Пипна с любопитство рокля, цялата извезана със стъклени мъниста, повъртя се още малко и като усети, че притеснението на Етел бе попреминало, попита: — Как, за Бога, се ориентирате във всичко това?
— Имам си система, Ваше Височество. Доколкото мога да опазя някои хора да не внасят безпорядък наоколо. — Към Ив беше отправен кос поглед.
— Аз само проверявам — оправда се тя. — Нищо не пипам.
— Засега — промърмори Етел.
— Правилно ли чух, че някой трябва да държи Ив под око?
— Да, мадам. Ваше Височество. Прекалено се вълнува и не спи като хората. Ще съм признателна на всеки, който може да ми я махне от главата поне за малко.
— Страхотно уважение към продуцента цари наоколо!
— Загрижеността често е по-важна — отбеляза Габриела. — Мисля, че мога да ви окажа известна помощ, госпожице Коен. Имам двадесет свободни минути. Ив, бих изпила чашка кафе някъде.
— Бри, затънала съм до гуша.
— Не ме карай да се позовавам на сан и титла.
Ив въздъхна шумно.
— Добре, ала ще ги сведем до петнадесет и не навън, а в кабинета ми.
— Става. — Бри я хвана под ръка, обърна се през рамо към Етел и беззвучно, само с устни каза „двадесет“.
— А ти как така имаш свободно време в средата на деня?
— Късмет. Бавачката е с децата във фермата, Рийв има разговор с папа и Алекс, а следобедната ми среща пропадна поради грипно заболяване на отсрещната страна.
— Не изглеждаш разстроена.
— Направо си отдъхнах. Нямаш представа колко е досадно да седиш и дъвчеш сандвичи с кресон, страшна гадост между другото, обмисляйки начини за набиране на средства с една особа, в чиято глава има повече въздух под налягане, отколкото въображение. Ако наистина имам късмет, този вирус ще я държи поне три-четири дни, за да свърша всичко без нея.
— Не ми разправяй — отвърна Ив с вид на човек патил и препатил. Спряха пред кабинета й, тя отвори вратата и покани с жест гостенката си вътре.
— Доста сносно — отсъди Габриела, като се завъртя в кръг. — Но тя трябват свежи цветя и да смениш с нещо тази ужасна картина.
— Дори не я забелязвам. По-важното е, че съм снабдена кафе машина. — Ив я включи. — След секунда е готово.
Габриела остави чантата си на бюрото и се приближи до прозореца.
— Жалко, че гледката не е по-добра.
— Едва ли в Кордина има лоша гледка.
Габриела пусна завесата на мястото й и се обърна.
— Знаеш ли, отбих се вкъщи, когато закарах Рийв. Александър ходи със същия сомнамбулски вид като теб.
Ив избягна погледа й, като се зае с чашите и чинийките.