— Има, предполагам, немалко грижи на главата.
— Без съмнение, и не само по отношение на държавни дела. Да не сте се карали?
— Разменихме някои виждания. Чисто ли го искаш, или с това безподобно мляко на прах?
— Чисто. — Изчака я да налее и взе подадената чаша. Ще ми кажеш ли какво е станало?
— Той ти е брат.
— А ти си ми приятелка. — Габриела седна и остави чашата на края на бюрото. — Обичам и двамата достатъчно, струва ми се, за да бъда обективна. Той какво, труден е за общуване ли?
— Не. — Ив отпи дълга глътка. — Невъзможен.
— Да, подходящо определение за Алекс — не можа да скрие усмивката си сестра му. — Ала в негова защита трябва да кажа, че не го прави нарочно спрямо теб, просто си с такъв.
Ив изпи кафето си и веднага стана да си налее още.
— Той ме целуна.
Габриела повдигна вежди, издаде напред устни и се замисли.
— Това не ми изглежда чак толкова ужасно.
— Стига, Бри, говоря за Александър Непогрешимия. И не само ме целуна — добави, защото, изречено на глас, беше прозвучало много глупаво. — Опита се да ме прелъсти.
— Не е за вярване колко време му беше необходимо. — В отговор на изражението й Габриела махна небрежно с ръка. — В крайна сметка, Ив, Алекс може да е непоносим, но далеч не е глупав. Трудно ми е да повярвам, че си била потресена от изненада.
— Потресена бях! — Ив направя кисела физиономия и додаде: — Добре де, може би не шокирана, ала наистина бях изненадана.
— А ти него целуна ли го?
Ако „него“ беше който и да било друг, тя щеше да се разсмее.
— Виж, Бри, не е там работата.
— Напротив, там е работата, но друг е въпросът, че не е моя работа.
— Не искаха да кажа това.
— И да не си, е така. — Габриела най-после опита кафето. — Все пак, щом си му сърдита, едва ли е било заради една целувка. Трябва да има още нещо.
Ив реши да седне, ала почти веднага пак стана и заброди из стаята. Как да й обясни, когато всичко бе толкова обърсано, нищо не бе тъй, както изглеждаше отстрани.
— Той го направи само заради Бенет.
Габриела остави чашата.
— Неприятно ми е да ме мислят за бавно загряваща, какво общо има Бенет с теб и Алекс?
— Просто това, че е мъж — тръсна с негодувание Ив. Не спираше да крачи напред-назад. Широката блуза, пуснато свободно над панталона, се развяваше при движението. Беше се зарекла да не мисли повече за случилото се. Обеща си, че дори и да мисли, то няма да се разстройва. От голи обещания обаче нищо не излезе. Тя замахна с ръката, в която държеше чашата, и едва не плисна кафето. — Като малко момченце, което иска червена лъскава топка, само защото и другото момченце има такава. Е, аз пък не съм червена топка. — Ив тропна чашата чинийката — И не съм нечия.
За момент увисна мълчание, после Габриела кимна бавно.
— Струва ми се, че схващам. Спри ме, ако греша. Ти мислиш, че Алекс се опитва да те прелъсти, защото смята, че Бенет вече го е направил.
— Правилно.
— Ив, това с пълен абсурд.
— Именно. Същото, в по-подробни черти, обясних и на Александър.
— Не, не, не — прекъсна Габриела през смях възмутената й реч. — Искам да кажа, че е абсурдна мисълта Алекс и Бенет да си съперничат за каквото и да било. Това просто не им е в характера.
Не че разчиташе на съчувствие. Естествено бе да държат един за друг, но понеже Габриела беше жена, тя очакваше разбиране като от жена.
— А как ще обясниш изявлението му, че съм спала с Бенет?
— Алекс ли го каза?
— Да, каза го. Да не смяташ, че си измислям?
Габриела спря да се усмихва, на лицето й се мярна тревожна сянка.
— Не, разбира се. Просто си мисля, че се заблуждаваш, нещо не си разбрала правилно от това, което е казал или направил. — Безпокойството се задържа още миг, сетне изчезна. — Точно така е станало.
— Всичко беше много ясно, Бри. Алекс мисли, че Бен и аз… — Тя не доизрече очевидното. — Може би всички така мислят — довърши замислено.
— Всеки, който види теб и Бенет заедно и ви познава, разбира, че помежду ви няма нищо, освен привързаност и приятелство. — Габриела млъкна и се подсмихна леко. — Всеки, който гледа трезво.
— Прости ми, но не го намирам за смешно, както на теб май ти се струва.
— Не мога да не се радвам, че Александър изпитва влечение към някого, когото уважавам и обичам.
— Между нас няма влечение.
— Хм.
— Не хъмкай, напомняш ми Крис.
— Чудесно, значи, имайки ме като сестра, ще се вслушаш в някой и друг съвет.
Беше ред на Ив да се засмее.
— Крис е първата, която би те уверила, че това рядко се случва.
— Тогава направи изключение. Аз зная какво е да изпитваш чувства към някой, който изглежда съвършено неподходящ за теб.