Принц Арманд седеше зад бюрото и слушаше зет си. Рийв Макджий беше човек, ползваш се с уважение и доверие. Беше приятел, част от семейството и освен това опитът му от миналото в специалните служби го правеха незаменим като съветник. Макар да бе отклонявал всяко предложение за титла като член на кралската фамилия или за държавен пост, Рийв се бе съгласил да работи без излишен шум в качеството си на съветник по въпросите на сигурността.
— Малко е това, което би могло да се напрани тук, и двореца, за повишаване на безопасността, ако не се излезе с публично изявление.
— Не желая да правя публично изявление. — Докато говореше. Арманд прехвърляше гладък бял камък от едната си ръка в другата. — Посолството?
— Мерките за безопасност тим са напълно осъвременени, разбира се. Ала според мен в Париж няма да имаме неприятности, след като вие не сте там.
Арманд се съгласи с леко кимване. Знаеше, че той е бил мишената в Париж и още живееше с угризението, което винаги щеше да го измъчва, че друг бе загинал вместо него.
— И?
За Рийв беше ясно, че принцът има предвид Дебок.
— Охраната в затвора е безупречна. Обаче никакви мерки за сигурност не могат да попречат на Дебок да издава заповеди. Пощата му може да бъде цензурирана, естествено, но е прекалено умен, за да оставя писмени доказателства за нещо уличаващо го. Като всички останали, той има право на посетители.
— В такъв случай сме на общото мнение, че парижкият инцидент и другите по-малки и не толкова трагични инциденти през последните няколко години са дело на Дебок.
— Той е заложил бомбите, точно както и с дирижирал кражбата на Лоримарските диаманти от музея преди две години. Той все още ръководи наркотрафика, както си седи в килията. До три години или две, ако се сдобие с условно пускане под гаранция, ще е отново на свобода.
Такова беше правораздаването. Такъв беше законът.
— Освен ако не докажем, че Сюар е бил убит в резултат на неговите заповеди.
— Точно така. Ала това не може да бъде лесно доказано.
— Седим тук и обсъждаме мерките за сигурност. Защитните мерки. — Александър смачка цигарата си в пъпния пепелник, но гласът му звучеше спокойно. — А нападателните?
Арманд задържа белият камък малко по-дълго, сетне го остави върху бюрото. Той разбираше Александър по-добре от всеки друг — здраво държаните юзди на гнева, постоянно контролираните емоции. На един баща може да му е мъчно за сина дори когато се гордее с него.
— Имаш ли предложение?
— Колкото повече седим и не правим нищо друго, освен да се отбраняваме, толкова повече той може да се вихри безнаказано. По закон има право на посещения. Знаем, че който ходи при Дебок, е свързан с него. — Всеки път, когато произнасяше името му, Александър усещаше горчив вкус и устата си. — Рийв със сигурност може да ни даде отчет за всички и всеки един от посетителите през последните седем години. — Хвърли поглед към зет си и получи кимване в отговор. — Знаем кои са, какви са и къде са. Не е ли време да използваме тези сведения по-осезаемо?
— Намират се под наблюдение — напомни Арманд.
— Наблюдението над определени членове от организацията на Дебок с нищо не помогна на Сюар. — Болката още бе жива и усърдно прикривана от двамата — баща и син. За момент настъпи тишина, нарушена само от щракването на запалка. — Трябва ни някой, който да е вътре.
— Александър е прав — издуха Рийв струйка дим. — Това е нещо, което дълго съм обмислял. Проблемът ще е първо да намерим подходящия човек и после да им го подхвърлим. Внедряването в организацията на Дебок може да отнеме месеци.
— На него не му отне много време, за да уреди свой човек като секретарка на Габриела. — Негодуванието на Александър не беше затихнало през тези седем години, само се бе превърнало в неугасващо желание за възмездие. Рийв разбираше чувствата му, ала поклати глава.
— По-лесно е да се премине през ситото за благонадеждност, да се измисли минало и фалшифицира досие, отколкото да се спечели доверието на човек като Дебок. Той сега е в затвора само благодарение на петгодишните сериозни усилия на Интерпол.
— И все още дърпа конците — промърмори Александър.
— И все още дърпа конците. — Рийв посегна към изстиналото кафе, само за да премахне неприятния вкус в устата си. — Дори ако успеем да внедрим наш човек вътре, ще му е нужно немалко време, докато заслужи доверие там. Нужен ни е някой, който да свидетелства, че Дебок лично е дал заповедта.