— Може би няма нищо от твоя страна, ала защо си толкова сигурен за нея?
Бенет се ухили — лъчезарно, пленително. Доби обичайния си вид.
— Алекс, ако в нещо съм сигурен, това са чувствата на една жена към мен. Но ако това не ти е достатъчно, защо просто не вземеш да я попиташ?
— Питах я. Тя не отрече.
— За да те дразни — досети се веднага Бенет. — Направила го е нарочно, доколкото я познавам, а… Предполагам, че тук има нещо общо и начинът, по който си я попитал.
Александър си спомни невъздържаната си язвителност и грубо хвърлените обвинения. Да, Ив не ги отрече, а го остави да се пече на собствения си огън. Не можеше да я вини за това.
Той се взря в брат си. Чувствата му вече не бяха само негова тайна. Като по-млади двамата бяха делили и споделяли много неща — радости, недоволства, лудории. Можеше само да благодари на Бога, че нямаше да делят една и съща жена.
— Как успя да се въздържиш?
Бенет пак се облегна нехайно и го изгледа. Най-после някой бе проникнал в непристъпното, беше раздрусал непоклатимото.
— Трудно, още първия път, щом я зърнах, реших, че е най-прелестното създание, което някога съм виждал. — Александър присви очи и Бенет се ухили. — Още е рано да ме предизвикваш на дуел. Освен това, ако ще се дуелираме, аз избирам оръжието. Знаеш, че съм по-добър стрелец от теб.
— Защо намираш всичко това за смешно?
— Защото те обичам. — Беше казано просто, както се изрича истината — За тези, които те обичат, не е честа гледка да те виждат да се държиш човешки. И ако не ми е забавно, когато Съвършеният принц малко е позалитнал, то нямаше да съм човек. Бих отбелязал, че ревността добре ти се отразява.
Детският прякор не го подразни така, както справедливото подмятане за ревността.
— От месеци насам не съм спал една нощ като хората.
— Още по-хубаво. Изключително полезно за теб. — Бенет взе една роза от високата ваза до стълбището. Реши, че нежният й цвят бе досущ като кожата на Дорийн. — Ала за да те сваля от този шиш, на който се печеш, ще ти разкажа докрай. Ив много ме привличаше и ми бе драго да мисля, че беше взаимно. Преди обаче нещата да получат развитие, се озовах прикован на легло. Тя идваше в болницата всеки ден.
— Помня.
— Да се върти наоколо, да ми бае и досажда — добави Бенет. — Висеше над мен, докато не си изям кашите, с които ме тъпчеха, и не спираше да ми натяква и да ме поучава. Докато отново се изправя на крак, бяхме станали приятели. Никога не сме били нещо друго. — Той поднесе цветето към носа си. — А сега, ако си доволен, мен ме очаква една дама с невероятно дълги крака. — Тръгна по коридора, но спря и се обърна. — Никога не си опирал до нечии съвети, ала все пак ще ти дам един. Ако искаш Ив, не го усуквай. Към нея трябва да се подхожда директно, никакви благовидни лъжи, никакви театрални сцени по прелъстяване. Тя е злато, Алекс, чисто злато. Умът й сече като бръснач. Човек трябва да е наясно с това, ако иска да бъде рязан къс по къс.
Ако имаше мъж, който да разбира от жени, това бе Бенет. Александър за първи път се подсмихна.
— Ще то имам предвид.
Докато брат му се отдалечаваше по коридора, той го съпроводи с поглед, а след малко от салона се чу женски смях.
Постоя още някое време и се опита да осмисли чутото, да приведе и ред чувствата си. Ив не бе на брат му. И никога не бе била.
Но щеше да бъде негова. От този момент. Александър решително се отправи към източното крило. Имаше нужда да изразходва енергията, която напираше в него.
Денят й беше същински ад. Изморена и ядосана на целия свят, Ив влезе в двореца през източното крило. Този малък и уединен вход през парка се ползваше само от приятели и членове на семейството. Обикновено минаваше направо, през централния портал, ала в момента не и се искаше да се среша и приказва с никого.
Режисьорът днес беше раздразнителен и непрекъснато изтърваше нервите си. Актьорите се влияеха от създалата се атмосфера и се джафкаха един друг по-често, отколкото произнасяха репликите си.
Като продуцент можеше да стовари повечето от главоболията на помощник режисьора. Но, по дяволите, трупата бе нейна. У нея се беше породила идеята, тя я хранеше и лелееше и още не бе готова да пререже пъпната връв.
В резултат прекара последните два часа на общо събрание на целия екип, където да бъдат изказани всички схващания и изяснени разногласията.
В крайна сметка страстите бяха уталожени, а Ив беше грохнала.
Я си признай, рече си мислено, като затваряше малката резбована врата зад гърба си. От седмици ходиш като замаяна, без това да има нещо общо с трупата.
Той направо я изтезаваше — духом и телом. Как можеше ден след ден, нощ след нощ да се държи така, сякаш помежду им нищо не се бе случило? Как продължаваше да се занимава с обичайните си дела без всякакво видимо вълнение, когато тя самата не можеше да мигне нощем от безпокойство за анонимното телефонно обаждане?