Тя разбра. Присви очи.
— Той с луд.
— Ами, такова… — За да не се разсмее пред Дорийн за сметка на брат си, Бенет се изкашля в шепа. — Осветлих го по всички точки. Тъй че проблемът е решен. — Усмихна се обаятелно, доволен, че им бе направил услуга и на двамата.
— Осветлил си го, значи? — Очите й вече се бяха превърнали в цепки, тъмни и заплашителни. — Откъде накъде имаш правото да говориш от мое име?
— От мое си — вдигна ръка Бенет, било да я успокои, било да се предпази. — Просто му обясних, че… — Хвърли поглед към притихналата, ала много внимателно слушаща Дорийн. — Така де, че никога нищо… Не е имало. — Той се размърда неловко. — Изглежда остана доволен.
— Ами? Сериозно? Колко хубаво! — Ив напъха ръце в джобовете си. — Много ти благодаря, но за в бъдеще аз сама ще давам обяснения, ако реша, че се налага. — Гласът й бе меден, ала хаплив. — Къде е той сега?
Отдъхнал си, че гневът й бе на път да се насочи другаде, Бенет се усмихна. Съжаляваше единствено, че няма ще да види последствията.
— Съдейки по облеклото му, предполагам, че е в гимнастическия салон с партньора си по фехтовка.
— Благодаря. — Тя се отправи с широка крачка по коридори, но се обърна и викна през рамо: — Репетицията е точно в девет, Дорийн. Искам те отпочинала.
Винаги бе харесвала тази площ в източното крило, което Бисет биха превърнали в гимнастически помещения. Уважаваше физическите занимания, освен това страшно й допадаше контрастът между стаи с резбовани тавани и съвременните спортни уреди и съоръжения. Тук не се усещаше дъхът на морето, нямаше красиво подредени цветя в кристални вази, ала от високите прозорци със стъклописи лъхаше на древност.
Мина през помещението за тренировка. Друг път не би пропуснала да се възхити на първокласното оборудване. Сега само се озърна, колкото да види дали има някой.
В солариума я лъхна мириса на подгрята хлорирана вода. Основно място тук заемаше басейнът. Нагоре се вдигаше пара, надолу се гмуркаха слънчеви лъчи. През големите прозорци се виждаше небето и по-тъмносиньото на морето. По друго време би се изкушила да се отпусне морно и меката и успокояваща прегръдка на водата. Но и тук мина, като едва хвърли поглед наоколо. Когато отвори следващата врата, чу звън на шпаги.
Помещението беше високо и без прозорци. Върху пода от потъмняло дърво беше опъната пътеката за фехтовка от линолеум. Една от стените беше цялата в огледала, а по дължината й минаваше дървената стойка за упражнения. Огледалата отразяваха две фигури в бяло, които се движеха с леко присвити колене, изправен гръб, поставена зад гърба лява ръка.
И двамата бяха високи, стройни и тъмнокоси. Защитни мрежести маски скриваха лицата им. Не й представляваше трудност да разпознае Александър.
Заради начина, по който пристъпяше. Царствено, помисли Ив злъчно и скръсти ръце на гърдите си. Ядосваше се на този неочакван копнеж, който винаги се появяваше, щом го зърнеше. Не можеше да се пребори с него. Оставаше й само да го приеме и да я кара така.
Залата ехтеше от ударите на метал в метал. Мъжете не говореха, чуваше се само дишането им. Много добре си подхождат, реши тя, докато ги наблюдаваше и мислено анализираше движенията им, предприеманите ходове, стила им. Александър никога не би избрал по-слаб партньор. Предпочиташе предизвикателствата. Усети леки тръпки по тялото си и някакво особено ликуващо чувство.
В други времена и векове, в един друг живот той щеше да отбранява страната си с меч а ръка, да го размахва в битки, защитавайки народа и земята си, своите рождени права.
Можеше да го прави и сега, каза си, като гледаше как умело владее оръжието. Алекс повече нападаше, отколкото се отбраняваше. Често отпускаше гарда си, за да атакува, парираше ударите на противника само миг преди обезопасеният връх на шпагата да я докосне.
Дали ще се бие тъй безразсъдно, чудеше се Ив, ако остриетата бяха като бръснач? Пак потръпна, по този път болезнено я сви под лъжичката, щом отговори мислено на въпроса си.
В такъв двубой един срещу един той наистина можеше да бъде безразсъден по начин, който никога не би си позволил, ако се отнасяше до държавните дела. Отдушник му бяха гимнастическите занимания, което тя разбираше, ала и усещането за опасност, което не бе в състояние да проумее.
Отново и отново Алекс дразнеше и нападаше противника си. Шпагите се кръстосваха, със стържещ звук метал се плъзгаше по метал. Неочаквано с две ловки и незабележими движения на китката Александър преодоля гарда на партньора си и докосна леко с върха на шпагата гърдите му.