— Браво, сър. — Побеленият смъкна защитната мрежа. Ив забеляза, че бе по-възрастен, отколкото си бе представяла, и смътно познат. Имаше ъгловато лице, интригуващо, с множество бръчици край очите и засенчващи горната му устна черни мустаци. Очите му бяха светли, бледосиви. Срещнаха погледа й над рамото на Александър. — Имаме публика, Ваше Височество.
Александър се обърна и през телената маска видя Ив, която стоеше неподвижно до вратата. Забеляза искрящия в очите й гняв, който личеше и в сковано изпънатите й рамене. Обзет от любопитство, повдигна шлема. Все още тържествуващите му от победата очи безпрепятствено се спряха върху лицето й. Наред със сърдития израз там се таеше страст, копнеж, желание, още по-явни и видими поради възбудата.
Бавно, без да сваля очи от нейните, той пъхна шлема си под мишница.
— Благодаря за двубоя, Жермен.
— За мен беше удоволствие, Ваше Височество. — Устните под мустаците му се извиха в тънка усмивка. По кръв беше французин и отдалеч разпознаваше сърдечните вълнения. Този път щеше да се въздържи от обичайната чаша вино след схватката със своя ученик и приятел. — До следващата седмица.
— Да — промърмори машинално Александър, като дори не отмести поглед към него. Очите му стояха приковани в лицето на Ив.
Жермен отново се подсмихна под мустак, остави на мястото им шлема и шпагата си и се отправи към вратата.
— Добър вечер, госпожице.
— Добър вечер. — Ив облиза устни и чу как вратата се хлопна зад гърба й. Застана наежено със скръстени ръце и леко наклонена на една страна глава. — В отлична форма сте, Ваше Височество.
Мекият тон не го заблуди нито за миг. Тя беше сърдита и зла като оса, но думите й разсеяха собственото му напрежение. Той се ухили самодоволно и вдигна шпагата за поздрав.
— Мога да ви върна комплимента, госпожице.
Ив кимна бавно.
— Само че не комплиментите са причината да съм тук.
— Надали.
— Видях Бенет. — Беше си обещала да не дава външен израз на гнева си. Да бъде въздържана и да го срази с хладнокръвни и внимателно подбрани думи. — Разбрах, че сте водили разговор. — Тя пристъпи навътре в залага и се насочи към стойката с фехтовалното снаряжение. — Обсъждали сте въпрос, засягащ мен.
— Разговор, който нямаше да се наложи, ако ти беше честна с мен.
— Честна? — Думата едва не я задави. — Никога не съм лъгала. Нямам причини да лъжа.
— Остави ме да мисля и да се измъчвам, че ти и брат ми сте любовници.
— Това беше твое убеждение. — Да се измъчва ли? Как, нима се е измъчвал? И по кой точно начин? Не, няма да попита. С поглед, забит в тънката бляскава шпага. Ив се зарече за нищо на света да не го пита. — Реших да не те разубеждавам, защото смятах, а и все още смятам, че това не те засяга.
— Не ме засяга ли? При положение, че почувствах как изгаряш и се топиш в ръцете ми? — Той сам измери с поглед шпагата си. — Не ме засяга, при положение, че по цяла нощ лежа, без да мигна, като мисля само за теб и се упреквам, че съм пожелал нещо, което принадлежи на брат ми.
— Нещо?! — настръхна тя насреща му. От омекването при първите му думи не остана и помен. — Нещо! Дори не някой. Смятал си ме за собственост на Бен, а сега, след като разбра, че не е така, да не мислиш, че можеш да ме направиш свое притежание?
— Ще те направя моя. — От спокойния му тон я полазиха тръпки по гърба.
— Как не! Аз принадлежа на себе си и само на себе си. Сега, като смяташ пътя за разчистен, сигурно си мислиш, че ще падна в краката ти? Аз не падам пред никого, Алекс. — Ив изтегли шпага от стойката. — Да не мислиш, че превъзхождаш една жена, само защото си мъж, и то с кралска кръв? — Тя си спомни как я беше държал в обятията си и после как я отблъсна. Защото бе смятал, че принадлежи на брат му. Нито веднъж, помисли мрачно, нито веднъж не я попита за нейните чувства, за нейните желания. — В Америка се отнасяме с хората като към хора, не като към вещи. А неща като уважение, възхищение, обич трябва да бъдат спечелени. — Ив разсече въздуха с тънката шпага и я изпробва на тежина. Той учудено изви вежда от непринудения начин, по който тя боравеше с оръжието. — Ако съм искала да съм в леглото ти, досега щях да съм там — продължи Ив и свали шпагата със замах, в който личеше сдържана сила. — Нямаше и да разбереш какво те е сполетяло. Ваше Височество? — застана тя с вдигнато за поздрав оръжие.
В тялото му като мощен прилив се надигна възбуда. Ив стоеше облечена в черно, с прибрана назад коса, открито лице и блестяща шпага в ръката. Предизвикваше го. Желанието бе познато. Ала сега, с пресъхнали уста. Алекс я жадуваше. Но помежду им сякаш осезаемо във въздуха витаеше гордостта, излъчвана и от двамата.