Веднъж той едва не я обезоръжи. Ив почувства как сърцето й заби в гърлото и се приготви за следващия ход. Нейно предимство бе бързината и тя за малко щеше отново да се промъкне през защитата му, ала Алекс успя да парира, контраатакува и я принуди да заеме отбранителна позиция.
Дишаха запъхтяно. Желанието за победа надделя над всяко друго желание. Един мъж и една жена бяха излезли един срещу друг. Със или без саби. В двубой. Стар като света. Извечен като времето. Възбудата от удара, тръпката на сблъсъка, величието на дързостта.
Шпагите им се срещнаха в удар близо до дръжките. Мярнаха за миг лицата си, остриетата блеснаха и се вкопчиха едно в друго. Стояха, здраво вкопали крака, и никой не отстъпваше.
Тогава Александър неочаквано вдигна ръка и смъкна маската си. Тя издрънча върху пода. Задъхан, с лице лъщящо от пот, и коса, виеща се на влажни тъмни къдрици. Но очите му стъписаха Ив. Той я хвана за китката и насочи острието на шпагата й надолу. Посегна и свали маската й. Пусна я на пода.
Когато обви ръка около кръста й, тя застина, ала не се отдръпна. Без да каже дума, Алекс я привлече към себе си. Телата им се допряха. В очите му блестеше предизвикателство. Нейните дръзко му отговориха. Той се наведе, а Ив повдигна лице. Както и в схватката преди малко, устните им се срещнаха с еднакъв порив.
Възбудата от единоборството намери свои изход, преливайки от единия към другия. Ив сложи ръка на рамото му, плъзна я нагоре по врата и я спря върху бузата му. Докосна го нежно, после внезапно го захапа по устната. В отговор Алекс я притисна силно. Дълбок звук се изтръгна от гърлото му и се търколи по езика й.
Шпагата се изхлузи от ръката й, която, вече освободена, се плъзна под дрехата му, като търсеше по-голяма близост, търсеше голото му тяло. Топлината му проникваше през ризата и пареше дланта й.
Още, тя искаше още, искаше повече. Да го чувства повече, да го усеща повече. Искаше повече от сърцето му. Но това беше прекалено много.
Отдръпна се от него, от собствените си невъзможни желания.
— Ив.
— Не. — Вдигна ръка и погали лицето му. — Тук няма да има победител, Алекс. А аз не си позволявам загуби.
— Не те моля да губиш, а да приемеш.
— Да приема какво? — Подразнена, тя се извърна. — Че те искам, че съм готова да се поддам на желанието си, дори със съзнанието, че всичко ще свърши там, където започва?
Той усети вътрешната борба, долови напрежението, страха.
— Какво искаш от мен?
Ив затвори очи за миг, после пое дълбоко дъх.
— Ако си готов да го дадеш, нямаше да питаш. Моля те, недей — спря го, когато посегна към нея. — Трябва да остана сама. Трябва да реша.
Остави го бързо, преди да се бе съгласила на всичко.
ОСМА ГЛАВА
Не беше нощ за спане. Едрата кръгла луна светеше в прозорците и хвърляше сребърни отблясъци върху синьо белите пердета. Беше ги дръпнала почти изцяло, но морският бриз се провираше в тях и ги поклащаше в безшумен танц.
Беше опитала да работи, ала се отказа. Листи и папки, донесени от кабинета й, стояха разпилени в дневната. Трудно можеше да се съсредоточи върху костюми, продажба на билети или изгорели крушки, когато Александър не излизаше от ума й.
Нищо не бе предприел за своята безопасност. Дебок така и остана в затвора, а Александър постоянно беше извън двореца. И сега бе отишъл на прием. Да се излага на показ, напълно незащитен, беше според нея глупост. Ив прокара нервно ръка през косата си, безразборно спускаща се по раменете й върху късия копринен халат.
В момента навярно седеше и си приказваше на чашка кафе или коняк, докато тя обикаляше стаите след безуспешния опит да хапне на вечеря каквото и да било. Беше излязъл въпреки опасността. Въпреки всичко.
Дали страстната им, завладяваща целувка го бе хвърлила в същия смут, както и нея? Може би грешеше, може би дълбоко се заблуждаваше, като мислеше, че и в него бушуваха същите чувства. Защото как би могъл в такъв случай, дори при неговата невъзмутимост, да изтърпи една безкрайно дълга официална вечеря?
Но какво й ставаше? Отегчена от самата себе си, Ив разтърка уморено очи. Беше се ядосала, защото мислеше, че той я желае само заради съперничеството си с Бенет, разбесня се, щом разбра, че страни от нея, защото бе смятал, че спи с брат му. После пък се тръшна, че Алекс продължаваше да я желае, след като нещата се бяха изяснили. А сега страдаше, че може би не я желае така силно, както тя си бе представяла.
Какво искаше в крайна сметка? Веднъж решава, че иска него, в следващия момент започва да се колебае, съзнавайки, че от това нищо няма да излезе, че между тях не може да има нещо сериозно и истинско. Личност като Александър бе длъжен да се ожени, и то да се ожени подходящо. Длъжен бе да създаде наследници. Кралски наследници. Дори да я желаеше, дори да изпитваше някакви чувства към нея, той трябваше да си търси партия сред европейската аристокрация.