Тя леко прокара пръсти по лицето му, докосвайки трепет това, което никога не бе мислила, че има право да докосва. Кожата му гореше въпреки прохладния бриз, играеш в пердетата. Не бе нужно да казват нищо.
Той плъзна ръка по бузата й, разтвори пръсти и ги зарови в косата й, бавно, без да бърза, така, както Ив някога си бе мечтала. Часовникът удари полунощ.
Не думи, а чувства, тайно и дълго подхранвани, сега разцъфваха в първите секунди на новия ден. Желания, отричани и отхвърляни, сега се срещаха с взаимност в призрачната лунна светлина.
За много неща Алекс нямаше да попита, други тя не би признала. Така те се съединиха без въпроси и отговори, само със своите чувства, на каквото бяха способни най-смелите възлюблени.
Ив разтвори ръце. Той повдигна глава. Прегърна я. Устните му се сведоха. С притиснати едно в друго тела те си размениха първата целувка в началото на новия ден.
Нежна, безкрайно нежна, макар да усещаха глухия тътен, мощно налитащата се вълна на възбудата. Сега изпитваха нещо повече от желание — завършека на нещо, започнало преди много време. Тази нощ. Най-после.
Въздухът натежа от сладостния трепет на нейната въздишка, която пусна на воля желанието. Целувката се изпълни с вълнуващото очакване, което преливаше от двамата. Устните му лекичко потъркаха нейните. Не закачливо, а в обещание за наслади, които предстояха, за желания, които щяха да се сбъднат. Тя потръпна в ръцете му, както веднъж й бе казал, ала Алекс не почувства победно ликуване, а само благодарност, че силата на нейното желание бе не по-малка от неговата.
Бавно прокара ръце по раменете й, по гърба, като изпитваше сладкото терзание да си представя какво се крие под тънката коприна. Колко пъти само си го бе представял. Когато отметна дрехата и я остави да прошумоли в краката й, откри, че въображението му бе било далеч от истината. Ив стоеше пред него гола, обгърната като с плащ от лунна светлина.
Поетът би намерил думи. Музикантът би излял струпаната в душата му мелодия. Той беше само принц, който никога не се бе смятал за нещо повече от обикновен смъртен, особено сега, с обляното в сребристите лъчи видение пред себе си.
Тя нямаше нужда от стих или песен. Това, което виждаше в очите му, й стигаше. Алекс не й нашепваше красиви думи, мелодични рими, но за какво й бяха, когато само един негов поглед говореше много повече. Усмихната, Ив пристъпи в обятията му и притисна устни там, където биеше сърцето му.
Биеше бързо и мощно. За миг тя стисна очи, сякаш за да улови ритъма, да го поеме в себе си. Кожата му бе бронзова на фона на нейното тяло с цвят на слонова кост. Омагьосана от контраста, Ив го докосна с върха на пръстите си, после разпери длан върху гърдите му. От този допир го пронизаха хиляди стрели. Остриетата на неудържимо напиращото желание. Тя вдигна ръце и ги обви около врата му.
Плът до плът, устни до устни. Езикът й се забави върху неговите, после се плъзна навътре към по-потайно и вълнуващо усещане.
Още! Отново я разкъсваше жаждата за още. Откри опипом копчетата на панталона и усети със задоволство как коремът му потръпна от докосването. Времето увисна неподвижно, след това запрепуска. Той стоеше гол като нея.
Ив, също мечтала за този миг, разбра колко бледи са били мечтите.
Алекс я вдигна на ръце, а тя го прегърна през врата и притисна лице върху гърдите му. През прозореца се промъкваше соленият морски бриз.
Чаршафите прошумоляха под телата им. Той зарови лице и косите й, остави уханието им да попие в него, да стопи сетните ледени късчета на самообладанието му. Ив се долепи до него покорно, пламенно, всеотдайно.
Докосване и сладостна тръпка. Въздишка на очакване. Бавно, търпеливо, с наслада те се откривала един друг.
Податлива мекота, възбуждаща твърдост. Тя бе тъй благоуханна. Тялото й представляваше градина на удоволствията за всичките му сетива. Ако прокараше език по него, щеше да вкуси едновременно страст и нежност.
Как досега е била сляпа за неговата чувствителност, нежност, доброта? И пак го беше обичала, ала сега, откривайки всичко това, чувството й стана толкова дълбоко и всеобхватно, на каквото и не подозираше, че бе способна. Алекс притежаваше търпение, каквото никога не бе забелязвала, нежност, за каквато не бе и бленувала. Даваше й всичко, без Ив да го иска. Даряваше я с любовни ласки, каквито тя изобщо не си бе помисляла да жадува.
Този миг нямаше да трае вечно. Знаеше, съзнаваше го. Щеше да дойде ред на необуздани желания, невъздържана страст и безразсъдство. Ив щеше да ги приеме, когато настъпеше моментът. Но сега, този път, този първи път той сякаш разбираше, че тя се нуждае от нежност. И което бе по-важно, Алекс изглежда искаше и имаше нужда от същото.