— За никой няма опасност.
— Не е вярно — вдигна тя глава от гърдите му. — Алекс, не ме дръж настрани от всичко това. Нали се обадиха на мен. Чрез мен предадоха предупреждението. Прели седем години присъствах и видях какво е в състояние да направи Дебок от затворническата си килия. Сега пак съм тук.
— Не ти е работа да се притесняваш относно Дебок.
— Държиш се с мен като с дете, както навярно смяташ, че трябва да се отнасяш към една жена.
Той не успя да скрие усмивката си.
— Как можеш да ме обвиняваш в подобно нещо, при положение, че имам сестра като Габриела? От малък съм учен да не очаквам една жена да е във възторг от подобно отношение. Просто исках да кажа, че нищо не можеш да направиш в случая с Дебок и е излишно да се безпокоиш. — Алекс плъзна палец по лицето й. — Ако това ще те успокои, мога те осведомя, че Рийв работи по въпроса и търси решение.
— Не ме успокоява. Всеки път, щом излезеш от двореца по някаква работа, изтръпвам от страх.
— Скъпа моя, нали не смяташ, че мога да стоя в двореца, докато Дебок е жив? — Забелязал тревогата й, той говореше спокойно. Ала по-добре беше Ив да е наясно, и то преди да предприемат следващата стъпка. — А и не си мисли, че всичко ще свърши преди това. Докато е жив, той ще търси отмъщение. Нали именно в Кордина беше тикнат в затвора.
— Тогава защо не го прехвърлите другаде?
— Не е толкова просто. Дебок знае колко дълго и упорито баща ми действаше, за да го вкара зад решетките.
— Но нали Рийв каза, че е благодарение на Интерпол?
— Вярно, ала без намесата на баща ми, без информацията, събрана от нашите органи за сигурност, Дебок още можеше да е на свобода. Моят живот и този на семейството ми не може да се ръководи от страха, какво някой си би могъл да направи.
Нейният обаче можеше. Тя отново се прилепи до него.
— Не бих го преживяла, ако нещо се случи с теб.
— Ами тогава просто ми повярвай, че ще имам грижата да не се случи. Шери, къде си се научила да се фехтуваш?
Опитваше се да й отвлече вниманието. И беше прав. Тази нощ бе тяхна. Защо да позволят на Дебок да им я развали? Да успее да се намеси дори в това?
— В Хюстън.
— В Хюстън има майстори по фехтовка?
Досмеша я.
— Дори и в Америка има място за изтънчени спортове. Да не би да се притесняваш, че те победих?
— Не си ме победила. Не завършихме срещата.
— Но аз нанесох единствения удар. Ако това обаче ще накърнява самолюбието, няма да кажа на никой.
— Ще се погрижа да довършим започнатото — претърколи я по гръб Алекс.
— Искрено се надявам.
Будилникът задрънча пискливо. Сънена, Ив потърси пипнешком бутона. Удари го силно и за малко да прекатури часовника от шкафчето. Днес можеше и да закъснее, помисли си. Една единствена сутрин могат да започнат и без нея. Обърна се, за да се сгуши в ръцете на Александър.
Леглото беше празно. Нямаше го.
Все още замаяна, тя отметна косата от лицето си и седна. Завивката беше придърпана върху й, ала чаршафът беше студен. Бризът все така полюляваше краищата на пердето, все така миришеше на море, по през прозореца вече надничаше слънцето.
Стаята също беше празна. Халатът й беше вдигнат от земята и сложен в края на леглото. Леглото, което двамата бяха делили. Всички следи, че с бил тук, бяха изчезнали. Той самият също.
Без нито една дума. Дори не бе усетила кога си бе тръгнал. Ала какво значение имаше кога? Ив се надигна, взе халата си, облече го и, докато връзваше колана, се приближи до отворения прозореца.
Лодките вече бяха излезли на вода, отправили се за днешния улов. Великолепната бяла яхта стоеше на котва, но върху палубата не се забелязваше никой. Плажът бе пуст с изключение на чайките. Долу градинарят поливаше. Долитащото монотонно подсвиркване беше умълчало птиците. Трио жълти пеперуди се стрелнаха нагоре в бягство от водните струи, после кацнаха върху вече полетите храсти. Мокрите листа блестяха на слънцето, през прозореца нахлуваше смесеното ухание на различни цветя.
Във владение навлизаше денят. Нощта бе свършила.
Не можеше да съжалява. В душата й нямаше място за разкаяние. Това, което се случи между тях с Александър, беше вълшебство, един сбъднат сън. Беше открила у него нежност, ласкавост, внимание. Блаженството още се разливаше в тялото й. Макар и за кратко, той я бе държал в обятията си като най-скъпото нещо на света. Сега, с настъпването на деня идваха и задълженията, които и двамата не можеха да пренебрегнат.