Алекс никога не би ги пренебрегнал, нито заради нея, нито заради Дебок или когото и да било. Колкото и да се притесняваше за него, той щеше да прави онова, което му диктуваше дългът. Как да го упреква за това, което бе неговата същност, щом го обичаше?
Ала, Господи, как й се искаше да е сега с нея, да посрещат заедно деня.
Обърнала гръб на изгрева, тя се приготви да посрещне собствения си ден.
ДЕВЕТА ГЛАВА
От подвижната платформа Ив имаше птичи поглед над сцената. Репетицията продължаваше вече шести час, а досега само на два пъти бяха избухвали дрязги. Очевидно духовете се бяха поукротили след общата сбирка, свикана предния ден. И макар нещата изглежда да бяха потръгнали сравнително гладко, тя не спираше да си води бележки в тефтера, който неотлъчно стоеше в ръцете й.
Права е била по отношение на състава, мислеше доволно, като наблюдаваше Ръс и Линда в една от сцените с Брик и Маги. Имаше искра, чувственост. Когато двамата се появяваха, температурата се покачваше с десет градуса. Линда играеше Маги Котката със страст и вдъхновение, всеотдайно и завладяващо. Брик на Ръс беше точно колкото трябваше сдържан, без да е равнодушен или студен, желанията и вълненията му прозираха под повърхността.
Представляваха един постоянен контраст на втората водеща двойка, без съперничеството да е така явно и очебийно, както обикновено ставаше. Не можеше да не е доволна от себе си, особено след като се очертаваше разходите да са под планираните.
Режисьорът върна сцената за преиграване и Линда повтори същите реплики за пети път в течение на час. И тя, и Ръс за сетен път се движеха, заставаха, говореха едно и също. Какво търпение се иска от актьорите, помисли Ив, като се чудеше как си е представяла да стане актриса. Не, тук й беше мястото — да организира, да надзирава.
Само че… Тя потупа устни с върха на молива. Нещо с декорите не й се виждаше наред. Да, сети се, прекалено бяха нови, прекалено изрядни. Присви очи и се опита да ги види по свой начин. Трябваше да са малко по-вехти и износени, да си личи, че бяха нещо ползвано, а не да блестят с прясно нанесената боя. Освен това бе нужно да има някакъв фокус, нещо, което да бие на очи и същевременно да подчертава останалото, продължи Ив мислено с нарастващ ентусиазъм. Ваза, да речем, голяма и ярка. Пълна с цветя, така че Старата да има с какво да се занимава, докато се прави, че не забелязва как семейството се разпада. Взе да пише припряно в бележника, когато чу, че режисьорът обявява почивка. Провря се през въжетата и заслиза по витите стъпала, водещи на сцената.
— Пийт — хвана тя реквизитора тъкмо когато се канела запали цигара. — Искам някои промени.
— О-ох, госпожице Хамилтън.
— Нищо особено — увери го Ив и сложи ръка на рамото му. — Нужно е само малко да бъдат посъстарени нещата.
Пийт беше дребен човек, едва ли по-висок от нея. Отвърна очи от настойчивия й поглед и се почеса по брадата.
— Колко състарени?
— С десет години? — усмихна се тя въпросително, вместо направо да му нареди. — Виж, хората са живели там, нали така? Не са си купили цялата тази покъщнина предния ден. Струва ми се, че ако диванът е избелял и поизтъркан…
Дълга мъчителна въздишка.
— Искате от мен да изтъркам дивана.
— Мебелите избеляват и се протъркват, Пийт. Това е неизбежен житейски факт. Мисля, че ако свалиш тапицерията и я дадеш да се изпере пет-шест пъти, ще свърши работа. И направи бронза на картините матов. Да не блестят като чисто нови. Не искам мебелите да се драскат и похабяват, но… Покривчици! — озари я вдъхновение и Ив пак захвана да пише бързо. — Нужни са ни покривчици.
— Аз ли трябва да ги намеря?
— Не беше ли споменал, че едно време си се ровил в захвърлените неща, когато си бил в сферата на обслужването? — рече тя мимоходом.
— Много обобщавате — промърмори той. — Добре, търкан диван, матов бронз на картините, покривчици. Друго?
— Ваза. — Ив обходи с присвити очи обстановката. Трябваше да е на подходящо място, не в средата на сцената, не и много навътре, а… — Ето тук — посочи масата в съседство с люлеещия се стол. — Голяма, с някакви орнаменти или рисунки. Да не е прекалено изящна. Нека да е червена, да изпъква като фар.
Пийт пак се почеса по брадата.
— Вие сте шефът.
— Имай ми доверие.
— А имаме ли друг избор, госпожице Хамилтън? Всички ние?
Тя дори не мигна.
— За вазата не давай повече от тридесет. Не търсим антики.
Той беше очаквал този момент.
— Искате евтино, ще получите евтино.
— Знаех си, че мога да разчитам на теб. Колкото до спалнята, мисля, че не е зле да има някакви дрънкулки, прости бижута или нещо подобно, отдавайки дължимото на суетността на Котката.