— Ако нещо изчезне, вие ще се оправяте — измърмори.
Да се надяваме, че изобщо нещо ще остане, каза си тя.
И се отправи по-нататък. Отваряше наред вратите, които глухо прокънтяваха, когато ги хлопваше след себе си. Завари един от артистите да дреме в гримьорната и го изхвърли за секунда. Беше бос и сънен, но Ив го изтика в коридора, като му сочеше безпрекословно изхода от сградата.
Готово. Всички бяха навън. Трябваше да са навън. Струваше й се, че чува тиктакането на часовниковия механизъм в главата си. Колко оставаше? Можеше времето вече да е изтекло. Трябваше обаче да е сигурна, че не бе останал никой. Канеше се да се качи и провери на втория етаж, когато някой сложи ръка на рамото й.
Ахна и макар коленете й да омекнаха, се извъртя бързо в отбранителна стойка.
— Чакай, чакай — протегна напред ръце Ръс. — Само се опитвам да разбера какво става.
— Ти какво правиш тук? — викна тя ядосано и отпусна ръце, ала те останаха свити в юмруци. — Казах всички да напуснат.
— Зная. Тъкмо се връщах от почивката, а другите излизаха. Никой не знаеше защо. Какво става, Ив? Пожар ли има, какво?
— Просто отивай в хотела и стой там.
— Слушай, каква е тая работа? Ако по този начин изразяваш неодобрението си от днешната репетиция…
— Да не мислиш, че се правя на интересна! — повиши тя глас, загубила остатъците от самообладанието си. По слепоочията й бяха избили капки пот, тънка ледена струя се стичаше по гърба й. — Получих предупреждение за бомба. Ясно ли ти е? Мисля, че в театъра има поставена бомба.
Той застина за миг на място, после се втурна след нея по стълбите.
— Бомба? Бомба в театъра? Какво тогава правиш, по дяволите? Давай да се махаме!
— Трябва да се уверя, че няма никой.
Ив се откачи от ръката му и взе на бегом последните стъпала.
— Ив, за Бога! — Гласът му се пречупи. Хукна да я настигне. — Няма никой. Хайде да се махаме оттук, до се обадим в полицията, на пожарната. На който и да е.
— Ще се обадим — веднага, щом се убедя, че всички са излезли.
След като провери всяка стая поотделно и вика, докато прегракна, тя най-после остана доволна. Страхът започна да си пробива път и да надделява. Със свито гърло стисна Ръс за ръката и пак побягна по стълбите, този път надолу. Бяха почти до външната врата, когато прокънтя експлозия.
— Радвам се, че имахте възможността да дойдете и да се срещнем, господин Труше.
— Винаги на ваше разположение, Ваше Височество. — Труше седна на предложения му от Александър стол, като прилежно постави куфарчето си на коленете. — За мен беше удоволствие да ви видя у Кабо миналата вечер, но както вие отбелязахте, подобни срещи не винаги са подходящи за делови разговор.
— А доколкото проектозаконът за здравеопазването е, така да се каже, любимият ми проект, то предпочитам да му отдам дължимото време и място.
Седнал зад бюрото, Александър извади цигара. Беше наясно, че Труше бе против проектозакона по същество и че бе в състояние да повлияе на мнозина в Съвета. Александър беше решил този закон да влезе в сила с колкото може по-малко поправки.
— Зная, че времето ви е ценно, господине, затова няма да го усукваме. В Кордина има само две модерни болници. В столицата и в Хавър. В отдалечените райони има рибарски селища и ферми, разчитащи единствено на клиники, създадени с усилията на самите медицински работници. Макар и никога да не са били считани за доходен бизнес, те постоянно западат през последните пет години.
— Запознат съм с това, сър, както и останалите членове на Съвета. Нося документация по въпроса.
— Да. — Александър го остави да подаде през бюрото грижливо напечатани страници с цифри и факти.
— Като се имат предвид тези документи, плюс твърденията на някои лекари от селата, вярвам, че клиниките ще продължат съществуването си, ако бъдат поети под опеката на държавата.
Въпреки че знаеше какво ще види, Александър от учтивост прелисти папката.
— Когато държавата поеме управлението, наред с това тя отнема независимостта и законната гордост на работещите в тях.
— Но и значително увеличава ефективността, Ваше Височество.
— Хората също управляват държавата, господине — отвърна спокойно Александър. — Държавната опека не винаги е ефективна. Ала вашата позиция се възприема добре. Поради което вярвам, че с помощта на субсидии, частични само, тези клиники — медицински персонал и пациенти — ще запазят както своята ефективност, така и самоуважението си.
Труше затвори куфарчето, но не го щракна. Опитните му ръце останаха скръстени върху капака.
— Сигурно разбирате, че подобен род компромиси крият множество подводни камъни.