Ив бавно вдигна очи от чашата. Затоплена и вече сънена, тя все пак разбра погледа на бавачката.
— Това той го решава сам за себе си — отвърна.
— Сам за себе си. И за Кордина. Жената, която ще избере, трябва да е силна и да носи бремето заедно с него. — Старицата взе празната чаша от ръцете й. — А най-вече да може да го разсмива.
— Обичам, когато той се смее — промърмори Ив с вече затворени очи. — Личи ли си, бавачке? Личи ли си колко много го обичам?
— Стари са моите очи — приглади чаршафите възрастната жена, преди да намали светлината. — А старите очи виждат повече от младите. Спи сега и почивай. Той ще дойде при теб, преди да е минала нощта, или аз не познавам децата си.
Добре ги познаваше. По някое време Ив се размърда, въздъхна и го видя в мига, щом отвори очи. Алекс седеше на ръба на леглото, хванал ръката й.
— Бавачката ми даде вълшебно лекарство.
Той допря пръстите й до устните си. Искаше му се да не спира да я целува, да я прегърне до себе си, да я при стиска здраво, докато кошмарът избледнее напълно. Струваше му усилие да се сдържи.
— Отразило ти се е добре. Имаш цвят на лицето. — Постара се тонът му да е спокоен и непринуден. — Каза, че скоро ще се събудиш и ще поискаш да ядеш.
Ив се надигна.
— Права е. Умирам от глад.
Александър стана и донесе подноса с яденето.
— Сама нареди какво да ти се приготви. Пилешки бульон — започна той да отваря капаците. — Тънка телешка пържола, пресни зеленчуци, пържени картофа със сирене.
— Стига си ме изтезавал. Дай ги насам. Не съм яла от сутринта. Все ми едно от кое ще започна.
— Първо бульона, мисля аз — подаде й купичката.
— Ох, мирише прекрасно! — Ив грабна лъжицата и тутакси започна да сърба.
Александър седеше и я гледаше мълчаливо. Помнеше всяка дума от доклада на Рийв.
Макар че тепърва предстоеше експертиза, беше почти сигурно, че бомбата бе аналогична на тази, поставена в парижкото посолство. Ако е имало някой в кабинета или дори на няколко метра от вратата, изходът е щял да бъде фатален.
Органите за сигурност обаче смятаха, че намерението не е било Ив да пострада. Затова и са я предупредили с обаждането. Бомбата е имала за цел да сплаши и обърка, да всее съмнение. Но ако тя не бе реагирала достатъчно бързо…
Не можеше и да мисли за това. Важното е, че сега бе тук цяла и невредима. Каквото и да става, отсега нататък той щеше да има грижат за нейната безопасност. Като видя, че бе приключила с бульона, смени празната купичка със следващата чиния.
— Като едното нищо ще свикна да ме глезят. — Месото беше крехко и апетитно. — Всички бяха много мили, дори баща ти дойде да види как съм.
— Баща ми те обича. Всички ние също.
Ив се опита да не придава по-дълбок смисъл на казаното. Ясно бе, че държеше на нея. Беше го почувствала в начина, по който я прегърна, щом я видя на пейката в двора. Възможно бе, просто като едно предположение, че дори изпитваше известна обич. Ала нещата не биваше да бъдат насърчавани. Нито него, нито себе си. Най-добре бе да не мисли за това. Имаше с какво друго да заеме ума си.
— Наистина вече чувствам добре, Алекс — каза и побутна с вилица картофите в чинията. — Излишно е да си създавате главоболия с изключването на телефоните.
— Вече е направено. — Той взе бутилка вино и наля в две чаши. — Не е нужно утре да разговаряш с когото и да било извън двореца. Бри и семейството й временно ще се преместят тук. Децата със сигурност ще те разнообразят.
— Алекс, бъди разумен. Трябва да говоря с моите хора. Те положително са откачили. Нямаш представа какво е въображението на тези вечно превъзбудени, свръхчувствителни артисти. Какво ли не може да им мине през ум. Освен това оправянето на кабинета ми ще отнеме дни.
— Връщаш се обратно в Хюстън.
Тя бавно остави ножа и вилицата.
— Какво?
— Искам да се върнеш заедно с трупата в Америка. Отменям представленията.
Ив и не предполагаше, че има сили да се ядоса.
— Само опитай и тогава ще видиш! Въпреки цялото ти кралско величие.
— Ив, не е време за излишна гордост. Случилото се днес…
— Няма нищо общо с театъра, както и с мен. И двамата го знаем. В противен случай едва ли в Хюстън ще съм на по-сигурно място, отколкото тук.
Не му беше до логика. Беше приключил с разсъжденията. По отношение на нея бяха останали само чувствата.
— Не те искам тук.
Думите я клъцнаха болезнено, но тя не обърна внимание. Взе отново приборите.
— Няма смисъл от тези опити да ме засегнеш, Александър. Все едно, няма да си замина, нито пък трупата. Не и докато не представим всичките четири пиеси. Имаме сключен договор. — Френският му беше по-изразителен и цветист от английския. Превключи на него, когато стана и закрачи из стаята. Това, което бе научила в швейцарския пансион, й бе достатъчно, за да го разбира идеално. — Бавачката спомена, че имаш отвратителен характер — вметна Ив, като продължи да яде. Фактът, че най-после го виждаше загубил хладнокръвие, я зарадва. Нямаше го вечното му, непоклатимо самообладание. Затова пък тя бе запазила своето. — Виното е превъзходно, Александър, Защо не седнеш да му се насладиш?