Сега една мечта беше разкъсана на части, бяха й отнели част от живота, щяха дори и живота да й отнемат, без да се замислят.
Ще си платят, зарече се тя, застанала насред развалините.
— Ив…
Бързо изтри очи с опакото на ръката и се обърна.
— Крис! — В този момент я напуснаха всякакви мисли. Сега отново беше само по-малката сестра. Проправи си път сред отломъците и се хвърли в ръцете на сестра си. — Толкова се радвам, че дойде! Толкова се радвам!
— Естествено, че ще дойда. Тръгнах веднага, щом разбрах. — Крис я прегърна силно. Ужасът, изживян през дългите часове на пътуването, постепенно се сменяше с облекчение. — Първо отидох в двореца. Никога преди не съм виждала толкова много охрана. Ако не беше Бенет, сигурно и досега щях да се разправям пред вратите. За Бога. Ив, какво става тук?
— Нищо не остана. Абсолютно нищо. Снимката ни от премиерата на първата пиеса. Беше върху бюрото. Китайското котенце, което мама ми подари, когато бях десетгодишна. Винаги го носех с мен. И него го няма. Нищичко няма.
— О, скъпа! — Без да я пуска от прегръдките си. Крис вгледа стаята над рамото й. За разлика от сестра си, нея я побиха тръпки. При мисълта какво бе могло да се случи. — Толкова ми е мъчно. Но нали ти си жива и здрава… — Обзета отново от безпокойство, тя я отдръпна леко от себе си и я изгледа внимателно. — Не си пострадала, нали?
— Не, бях почти извън сградата. Рийв каза, че била малка пластична бомба. С неголям обсег.
— Малка бомба — повтори Крис и отново я прегърна. — Просто една такава мъничка бомба. — Постепенно собственият й гняв започна да взима превес и тя раздруса сестра си. — Ив, даваш ли си сметка как се чувствах да чуя за това по новините?
— Извинявай, Крис. Всичко стана толкова бързо, не можех да разсъждавам нормално. Трябваше да ти се обадя.
— Да, трябваше! Ама да се сетиш по-рано. — Тя замълча и остави ядът й да премине. Все пак можеше да си представи какво й е било. — Бри ми позвъни, а принц Арманд се обадил на татко лично. За малко да скочи на първия самолет и да те прибере обратно в Хюстън.
— О, Крис…
— Размина ти се само защото го убедих, че има по-голям шанс да послушаш мен.
— Ще му се обадя. Наистина, не съм предполагала, че случилото се така бързо ще стигне до Щатите.
— Искам всичко да ми разкажеш, Ив, не разводнената история, която разправят по новините в шест. — Гласът на Крис придоби твърдия майчински тон, който бе възприела, откакто Ив навърши петнадесет. — Ще го направиш на път за двореца и докато си стягаш багажа.
— Няма да заминавам. Крис.
Крис се дръпна и отметна гъстата си къса коса от челото.
— Виж какво…
— Обичам те — прекъсна я Ив. — И ми е ясно как се чувстваш, като гледаш всичко това. — Тя млъкна и сама се обърна да хвърли още веднъж поглед на разрушенията. Гневът отново я обзе с пълна сила. — Ала не искам да бягам. Дойдох тук да представя четири пиеси и нищо няма да ме спре, докато не ги представя и четирите.
Ядосана, Крис започна да вика, после се усети. Заповедите бяха единствения начин, по който човек не можеше да се оправи със сестра й.
— Ив, знаеш колко уважавам твоята работа, това, което правиш, но е до болка ясно, че Кордина в момента е опасно място. Не си струва да рискуват живота си.
— Бомбата не беше предназначена за мен. Само са ме използвали, за да се доберат до Бисет. — Тя умолително погледна сестра си. — Не мога да тръгна, Крис. Сигурно ако ти обясня всичко, ще разбереш.
— Ами тогава хубавичко се постарай.
— Добре. — Ив се усмихна и я целуна по бузата. — Ала не тук. Ще идем в кабинета на управителя. — Изведе я в коридора, като скришом хвърли поглед на часовника си. Смяташе до час да се е захванала за работа.
Двадесет минути по-късно седяха на красивия сиворозов диван пред втора чаша кафе. Крис го пиеше чисто, с надеждата леко горчивият му вкус да поуспокои нервите й.
— Дебок. — Чашата й издрънча в чинийката. — След толкова години пак причинява тревоги.
— Според Алекс това ще продължи. — Докато е жив, добави мислено. Никога не си бе представяла, че ще желае нечия смърт. — Дори не зная що за човек е. Зъл, естествено, и, струва ми се, вманиачен. Този, който се обаждаше по телефона, говореше за справедливост — спомена го и двата пъти. Чувството за справедливост на Дебок няма да бъде удовлетворено, докато не погуби принц Арманд. Рийв смята, че взривът в театъра е бил демонстрация на сила. Крис, това, което действително ме плаши, е, че зная, просто съм сигурна, че следващата мишена ще е някой от семейството. — Тя помисли за Александър и стисна зъби. — Може да е всеки от тях, дори децата. Затова Рийв и Бри се върнаха временно в двореца.