Крис мълчеше. В душата й се водеше борба.
— Ив — обади се накрая, — известни са ти чувствата ми към Бисет. Те са ми като второ семейство. Но колкото да ги обичам, ти си на първо място. Искам те у дома. Далеч от това тук.
— Не мога да замина. Трупата и това, за което сме дошли, което се опитваме да направим, е една от причините. Моля те, изслушай ме — продължи бързо, щом Крис понечи да я прекъсне. После стана. Не я свърташе на едно място, изпитваше нужда да се движи. Имаше чувството, че времето я притиска отвсякъде — Имам възможността да докажа нещо — тук, на себе си, на теб и татко, на всички в бранша.
— На мен няма какво да доказваш, Ив.
— Има. Ти цял живот се грижиш за мен. — Тя се обърна отново към сестра си. От вълнение гласът й потрепваше. — Беше само с пет години по-голяма, ала когато мама почина, правеше всичко, което бе по силите ти, за да запълниш празнината. Навярно не винаги съм съзнавала какво правиш и какво ти е струвало това, от какво е трябвало да се откажеш, но сега съм наясно. Нужно ми е да ти покажа, че си е заслужавало.
Крис усети, че очите й се пълнят.
— Да не мислиш, че някога съм се съмнявала? Ив, не съм направила нищо повече, освен да съм твоя сестра.
— Напротив, направила си. Ти беше мой приятел. — Отиде и хвана ръцете й. — Дори когато не вярваше, когато не одобряваше, ти стоеше до мен. Това, което правя тук, е колкото за мен самата, толкова и заради теб, не съм могла да ти го обясня преди.
— О, скъпа — стисна Крис ръцете й. — Просто не зная какво да ти кажа.
— Още една минута не казва нищо. Само слушай. В началото, когато започнах, мнозина от бранша се подиграваха зад гърба ми. Разглезена богата наследница, решила да се поразвлече и други подобни. Може би тогава това не бе далеч от истината. Никога не съм правила нещо стойностно в живота си, преди да се заема с трупата.
— Не е вярно.
— Абсолютно вярно е. — Не й бе трудно да признае истината, нито да я използва като ръжен, който я тика напред. — В училище я карах отгоре-отгоре, с възможно най-малко усилия. През лятото се мотаех, без изобщо да върша нещо. Наблюдавах как татко върти бизнеса, как ти се дипломираш и успешно използваш образованието си с тази твоя галерия, докато аз само хващах следващото илюстровано списание. С театъра открих цел, каквато дори не съм съзнавала, че ми с нужна. Крис, когато за първи път застанах на сцената, сякаш прогледнах. Нищо, че мястото ми се оказа не на нея, а зад нея, важното е, че намерих цел. Отне ми две години, преди хората да престанат да се подсмихват иронично. Сега имам шанса да постигна нещо изключително. Не мога да го пропусна.
— Не съм знаела, че по този начин гледаш на нещата. — Крис погали ръката й. — Ала те разбирам и се гордея с теб. Винаги съм се гордяла, а сега още повече. Вярвам, че си способна да направиш нещо изключително, но защо точно в този момент? След шест месеца, след година, когато обстановката се поуспокои…
— Крис, не мога да замина. Дори да сринат театъра до основи, дори цялата трупа да си тръгне, аз не мога. — Наложи се да поеме дълбоко дъх, ала го произнесе високо и ясно. — Влюбена съм в Александър.
— О — успя само да изтърве Крис и занемя.
— Сега трябва да съм до него, особено сега. Преди смятах, че трупата е всичко, но колкото и да е важна за мен, не може да става и дума за сравнение с чувствата ми към Александър. — Ив замълча и си даде сметка, че това, което казваше, винаги бе било там, просто не го бе съзнавала. — Не ми казвай, че от това нищо няма да излезе, и на самата мен ми е ясно. Ала трябва да бъда с него, поне докато мога.
— На времето мислех, че може би ти и Бенет… Дори с радост си ви представях вас двамата. Но Александър?
— Зная. — Ив отново стана. — Престолонаследникът. Винаги съм го обичала. Доста се постарах да объркам всичко, дори себе си, ала това не променя истината.
— Чудя се дали не е някое поредно увлечение.
— Вече съм достатъчно голяма, за да правя разлика — отвърна Ив с усмивка.
— Да — въздъхна Крис. — Той знае ли?
— Не съм му казвала, но Алекс е твърде проницателен. Въпреки че и двамата много внимаваме да не споменем някоя конкретна дума. Да, мисля, че знае.
— А какви са неговите чувства към теб?
— Не е безразличен, може би в по-голяма степен, отколкото би искал, и в по-малка, отколкото на мен би ми се искало. Трудно е човек да го разбере. Има голям опит в прикриване на чувствата си. — Тя пак си пое дълбоко дъх. — Пък и това няма значение.
— Как така?
— Ами така, няма. — Ив се смяташе за здравомислеща жена. Гледаща реално на живота. — Зная, че от това нищо няма да излезе и мога да се справя с този факт. Имам свое занимание, работа, която ми отнема по-голяма част от времето и силите. Дори Алекс да не бе това, което е, съмнявам се дали щеше да се стигне до нещо. Не разполагам с време за брак и семейство. Нямам нужда от тях.