— Май ще ми трябват по-убедителни доводи — на теб също.
— Не ми трябват. — Колко пъти бе изнасяла тази лекция на самата себе си през последната седмица? — Много жени не желаят брак. Погледни себе си.
— М-да — подсмихна се Крис. — Виж, единствената причина да не съм омъжена и майка на шест деца е, че така и не съм срещнала още мъж, който да е по-важен за мен от работата ми. А при теб, както разбрах, е обратното.
— Това е без значение. Няма никакво значение. — В гласа й се долавяше страх. — Крис, нима не разбираш, че независимо от желанията ми, независимо от предпочитанията, аз трябва да се справям с действителността. Ако не приема нещата каквито са, ще загубя. Най-малко от всичко друго бих искала да загубя него. Макар че някой ден това ще стане. — Тя прокара неспокойно ръка през косата си. — Той ще трябва да се ожени, да създаде семейство. Негов дълг е и няма да го потъпче. Ала дотогава ще споделя част от съществуването си с него.
— Много го обичаш — прошепва Крис. — Не зная дали да плача, дали да се радвам.
— Радвай се. На света и бездруго има достатъчно причини за сълзи.
— Така да бъде. — Крис стана и прегърна сестра си. — Радвам се за теб. — За себе си запази правото да вярва, че приказните сънища се сбъдват. — Да те питам ли дали ще дойдеш с мен по магазините?
— О, не, не мога. Налага се да звъня в Хюстън, за да ми пратят копия на сценариите. Вече трябваше да съм на репетицията, трябва да се уверя, че всички са дошли на себе и са се успокоили. Нужно е още да огледам и избера някое подходящо за кабинет място. — Ив спря да изрежда, макар наум вече да бе по-нататък и списъка със задачи. — Какво ще купуваш?
— Долетях с малка ръчна чанта. Прекалена самонадеяност — добави. — Бях сигурна, че двете ще вечеряме в самолета. А сега, както изглежда, ще трябва да търся официален тоалет за премиерното представление.
— Значи оставаш?
— Разбира се. Как мислиш, дали ще ме огрее някоя стаичка в двореца?
Ив я стисна така, че щеше да й изпотроши ребрата.
— Ще ти ходатайствам.
Часове по късно тя седеше пред лаптопа в дневната си. Денят бе минал бързо покрай проблемите, които трябваше да се решат, но вечерта се точеше бавно. Александър не се бе върнал за вечеря.
Въпреки шегите и привидно веселото настроение Бенет изглеждаше угрижен. Рийв и Арманд също ги нямаше. Вечеряха в семеен кръг с Габриела и децата, Бенет, Ив и Крис. Празните столове бяха за отсъстващите членове на семейството. Веднага щом приключиха, Бенет се извини и ги остави. Напрежението, което дори неговото непринудено държане не можа да разсее, остана да тегне с пълна сила.
Ив спомена, че има някои неща, които трябва да свърши, а Крис и Габриела се качиха при децата. Горе в стаята си тя опита да запълни вечерта с работа.
Сценариите на предстоящите представления бяха унищожени, ала преди обяд пристигнаха поръчаните копия. Нямаше смисъл да ги преглежда. Знаеше наизуст всяка дума, всеки детайл от сценичната постановка. При необходимост би могла да замести който и да е от актьорите.
Откриването беше само след няколко дни и макар този следобед екипът да бе разбираемо нервен, репетицията мина доста добре. Втората постановка също бе доизградена, а репетициите на третата пиеса щяха да започнат идната седмица. Стига да нямаше повече инциденти.
Всички билети за първите три представления бяха продадени, продажбата за останалите непрекъснато растеше. Пийт дори беше успял да се справи с декорите и останалото, за което бяха говорили.
Смяташе да прегледа бюджета и как вървят дотук разходите, но да се занимава с цифри и сметки й се стори в момента крайно непривлекателно. На няколко пъти погледна часовника, взе си вана, върна се в дневната и пак погледна часа. Наближаваше десет, когато седна пред компютъра с мисълта, че с Александър всичко бе наред и вероятно вече бе в леглото след тежкия ден.
А тя щеше да работи. Ръкописите на собствените й пиеси бяха унищожени. Сама си бе виновна, че не бе направила копие. А може и да е за добро, каза си. И без друго първата бе прекалено емоционална, твърде претрупана. Втората — е, беше й отнело шест месеца да се добере до второ действие.
И така, почваше на чисто. Нова идея, ново настроение и донякъде нов човек. Първо действие, първа картина, рече мислено и кликна върху иконата да отвори нов файл.
Времето минаваше. Беше разпечатила и смачкала на топка безброй листа. Ала друга задоволителна купчинка стоеше подредена отстрани. Този път ще стане, помисли решително. А когато свършеше, сама щеше да постави пиесата, можеше дори сама да я режисира. Усмихна се и разкърши рамене. Не беше ли започнала със същата мисъл да пише и първия път?