Той бързо отиде при тях. Когато заговори, в гласа му прозвуча неодобрение и рязък укор.
— Сестра Ренджи, случило ли се е нещо?
— Докторе, госпожа Де Мейо… изчезнала е!
Жената беше около тридесет и пет годишна и му изглеждаше позната. Разбира се! Това беше сестрата на Кейти де Мейо. Какво я беше накарало да дойде в болницата?
— Аз съм доктор Хайли — представи се той. — Какво означава това?
Моли не можеше да говори. Нещо се беше случило с Кейти. Знаеше го. Никога нямаше да си прости.
— Кейти… — гласът й секна.
— Аз съм доктор Кенеди — намеси се мъжът до нея. — Жена ми е сестра на госпожа Де Мейо. Кога я видяхте за последен път, докторе, и какво беше състоянието й?
Това не беше човек, който можеше лесно да бъде измамен.
— Видях госпожа Де Мейо преди малко повече от час. Състоянието й не беше добро. Както вероятно знаете, тази седмица й бяха направени две кръвопреливания. В момента кръвните проби, взети от нея, се изследват в лабораторията. Очаквам твърде нисък хемоглобин. Както ще ви каже сестра Ренджи, предпочитам да направя кюртажа още тази нощ, вместо да чакам до сутринта. Мисля, че госпожа Де Мейо е криела от всички колко обилни са били тези кръвотечения.
— О, Господи, но къде може да е тя? — изстена Моли.
Той я погледна. Нея лесно можеше да излъже:
— Вашата сестра изпитва почти патологичен страх от болници. Възможно ли е просто да си е тръгнала?
— Дрехите й са в гардероба, докторе — обади се сестра Ренджи.
— Може би това са само част от тях — поправи я той. — Вие извадихте ли нещата от чантата на госпожа Де Мейо?
— Не.
— В такъв случай не знаете какви други дрехи си е донесла?
— Възможно е — каза Бил бавно. После се обърна към Моли: — Скъпа, знаеш, че е възможно.
— Трябваше да бъдем тук. Много ли е зле, докторе.
— Налага се незабавно да я намерим и да я върнем. Къде е по-вероятно да отиде — в собствения си дом или у вас?
— Докторе… — плахият глас на сестра Ренджи трепереше, — с това приспивателно госпожа Де Мейо отдавна трябваше да спи дълбоко. Беше най-силното, което сте предписвали някога.
Той я изгледа втренчено.
— Наредих да й го дадете именно защото бях наясно с тревожността на госпожа Де Мейо. Подчертах изрично да видите как ще го глътне. Тя не искаше хапчето. Наблюдавахте ли я, докато го пиеше?
— Видях как го сложи в устата си.
— А видяхте ли как го глътна?
— Не… всъщност не.
Той обърна гръб на сестрата в израз на раздразнение. Заговори на Моли и Бил, а в гласа му звучеше внимание и загриженост.
— Не мисля, че госпожа Де Мейо обикаля около болницата. Съгласни ли сте, че може да си е тръгнала по собствено желание? Било е съвсем просто да се качи на асансьора, да слезе във фоайето и да си тръгне заедно с посетителите, които идват цяла вечер. Мислите ли, че е възможно?
— Да, да. Дано да е станало така! — възкликна умолително Моли.
— Тогава нека се надяваме и да очакваме, че съвсем скоро госпожа Де Мейо ще си бъде у дома.
— Искам да видя дали колата й е на паркинга — каза Бил.
Колата. Не беше помислил за колата. Сега ако почнат да я търсят из болницата…
Бил се намръщи.
— О, по дяволите, тя е все още с онази, наетата от сервиза. Моли, каква марка беше? Мисля, че изобщо не съм я виждал.
— И аз… не знам — промълви Моли.
Едгар Хайли въздъхна.
— Мисля, че дори и да познаете колата й, само ще си губите времето да оглеждате паркинга. Предлагам да позвъните в дома й. Ако не е там, вървете у тях и я изчакайте. Не може да е тръгнала преди повече от час. Когато се свържете с нея, моля, настоявайте да се върне в болницата. Можете да останете с нея, госпожо Кенеди. Докторе, ако смятате, че това би подействало успокоително на госпожа Де Мейо, ще се радвам да присъствате в операционната. Но не можем да допуснем кървенето да продължава. Госпожа Де Мейо е много зле.
Моли прехапа устни.
— Разбирам. Благодаря ви, докторе. Много сте любезен. Бил, хайде да отидем до къщата на Кейти. Може да е там и да не вдига телефона.
Те се отдалечиха. Повярваха му. Поне няколко часа нямаше да поискат претърсване на болницата. Повече не му беше необходимо.