Той се обърна към сестрата. Глупавото й, неумело поведение се бе превърнало в преимущество. Разбира се, че Кейти изобщо не беше глътнала приспивателното. Разбира се, че беше оправдано от негова страна да й го изпише.
— Сигурен съм, че много скоро ще имаме вести от госпожа Де Мейо — каза той. — Веднага ми се обадете, щом научите нещо. Ще си бъда вкъщи — усмихна се. — Имам да дописвам някои анамнези.
76
— Трябва да приберем архива на доктор Хайли, преди да е успял да го унищожи. Имате ли представа дали държи цялата документация в кабинета си?
Джиро Фукито впери поглед в Ричард. Той беше отишъл в областната прокуратура, готов да даде показания. Бяха го изслушали почти нетърпеливо, след което доктор Каръл нахвърли своята теория.
Беше ли възможно? Джиро Фукито си спомни случаите, в които самият той бе обхващан от подозрения, впоследствие разсеяни от гения на гинеколога доктор Хайли. Беше възможно.
Документацията. Те го попитаха за медицинската документация.
— Едгар Хайли никога няма да държи в кабинета си или в болницата архив, който навежда на мисълта за престъпление — каза той бавно. — Винаги има опасност от повдигане на обвинение за професионална небрежност. Но той често вземаше папки в дома си. Не можех да разбера защо го правеше.
— Веднага издействай разрешително за обиск — нареди Скот на Чарли. — Ще ударим кабинета и дома му едновременно. Ще взема екипа в къщата му. Ричард, ти ела с мен. Чарли, вие двамата с Фил се захващайте с кабинета му. Ще приберем Хайли като важен свидетел. Ако не го открием, искам къщата му да се държи под наблюдение. Ще го спипаме веднага щом се прибере.
— Тревожи ме това, че и в момента може да експериментира с някого — каза Ричард. — Обзалагам се, че отделните косми, които експертизата намери по дрехите на Една и Ванджи, са от Хайли. — Той погледна часовника си и каза: — Тази вечер приключваме със следствието.
Съжаляваше, че Кейти отсъства. Щеше да научи с облекчение, че Крис Луис вече е извън подозрение. Предположението й за него се бе оказало правилно. Както и собствените му подозрения по отношение на доктор Хайли. Доктор Фукито се изправи.
— Имате ли още нужда от мен?
— Точно сега не, докторе — отвърна Скот. — Ще държим връзка с вас. Ако случайно се чуете с доктор Хайли, преди да сме го арестували, моля, не разисквайте с него разговора ни. Разбирате това, нали?
Джиро Фукито се усмихна унило.
— Ние с Едгар Хайли не сме приятели. Той не би имал причини да ми звъни вкъщи. Нае ме на работа, защото знаеше, че ще ме държи в зависимост. Колко е бил прав. Довечера ще анализирам собственото си поведение и ще се опитам да определя колко пъти аз лично съм отклонявал възникналите подозрения, които е трябвало да бъдат разследвани. Ужасявам се от заключението, до което ще стигна.
Той напусна стаята. Докато вървеше нататък по коридора, видя на една от вратите табелка: К. де МЕЙО. Кейти де Мейо. Не трябваше ли тази вечер тя да постъпи в болницата? Но, разбира се, тя не можеше да бъде оперирана, след като Едгар Хайли вече беше подследствен.
И Джиро Фукито се прибра вкъщи.
77
Тя се носеше по тъмен коридор. В отсрещния край се мержелееше светлина. Когато стигне, там щеше да бъде топло. Топло и безопасно. Но нещо я задържаше. Трябваше да свърши нещо, преди да умре. Трябваше да им каже какъв е доктор Хайли. Сега пръстът й кървеше обилно. Чувстваше го. Тя лежеше на пода. Толкова беше студено. През всичките тези години бе сънувала кошмар, че ще умре в болница. Но в края на краищата не беше чак толкова лошо. Как се страхуваше да остане сама. Сама без татко, а после без Джон. Толкова се страхуваше от болката. Всички ние си приличаме. Раждаме се в самота и умираме в самота. Просто нямаше от какво да се страхува. Дали не би могла да изпише на пода името на доктор Хайли с кръвта от пръста си? Той беше луд. Трябваше да бъде спрян. Бавно, с мъчителна болка, Кейти започна да движи пръст. Надолу и надясно, още веднъж надолу и наляво.
78
Прибра се в девет и петнадесет. Приятното чувство, че най-накрая бе елиминирал последната заплаха, го изпълваше с ведро настроение. Беше приключил с вечерята преди по-малко от час, но дори не си спомняше какво беше ял. Може би Хилда му е оставила нещо леко за закуска.
Оказа се по-хубаво, отколкото се беше надявал. Бъркани яйца с топено сирене. Хилда ги правеше чудесно. Може би това беше най-доброто й кулинарно постижение. Запали газта под съда и нагласи ключа на тих огън. В панерчето беше оставена хрупкава франзела френски хляб, покрита с платнена салфетка. Ще си направи салата… сигурно имаше ругола. Днес беше казал на Хилда да купи.