— А майката на бебето на Ванджи?
— Ана Хоран е достатъчно покрусена от този аборт. Решихме, че няма никакъв смисъл да разбира, че нейното бебе е щяло да се роди, ако миналата седмица Хайли не беше убил Ванджи. Тя ще има други деца.
Кейти прехапа устни. Въпросът, който самата тя се страхуваше да зададе. Трябваше да знае.
— Ричард, моля те, кажи ми истината. Когато са ме намерили, съм имала кръвоизлив. Докъде са стигнали, за да го спрат?
— Добре си. Направиха ти кюртаж и нищо повече. Сигурен съм, че са ти го казали.
— Това ли е всичко?
— Да, Кейти. Все още можеш да имаш цяла дузина деца, стига да искаш.
Пресегна се и положи ръка върху нейната. Тази ръка беше там, беше я дръпнала обратно, когато тя се намираше толкова близо до смъртта. Този глас я беше накарал да пожелае да се върне.
Един дълъг миг тя съзерцаваше Ричард, като в същото време си мислеше: „О, колко те обичам, колко много те обичам!“
Неговото тревожно, въпросително изражение внезапно се промени и премина в широка усмивка. Очевидно онова, което бе видял изписано на лицето й, го задоволяваше.
Кейти се усмихна в отговор.
— Изобщо не ти липсва самочувствие, нали, докторе? — попита тя.