Той се беше прибрал вкъщи около полунощ. По това време колата и чантата на Ванджи бяха там. Беше изчакал около половин час, преди да подкара обратно към мотела в Ню Йорк. Когато се прибра отново тази сутрин, си помисли, че Ванджи се е върнала по някое време след него и тогава се е самоубила.
Но сега се оказваше, че в полунощ тя вече е била мъртва от около три или четири часа. Това означаваше, че по някое време след полунощ, след като той беше тръгнал, някой бе докарал тялото й, беше го сложил на тяхното легло и беше оставил празната чаша отстрани.
Някой е искал да инсценира самоубийство.
Дали не се беше самоубила някъде другаде? Ами ако е била докарана от човек, който просто не е искал да се замесва? Изключено. Ванджи никога не би си причинила сама неописуемата болка от отравяне с цианкалий. Нейният убиец бе нагласил всичко така, че да изглежда като самоубийство.
— О, господи! — прошепна Крис. — О, господи! — Образът на Ванджи изпълни съзнанието му. Големите, капризни, винаги със силно гримирани мигли очи, късият правилен нос, косите с цвят на мед, които падаха върху челото й, малките, безупречно оформени устни. В последния момент вероятно е разбрала. Някой я беше държал, беше я накарал насила да погълне този цианкалий, по зловещ начин беше отнел живота й и този на детето, което носеше в себе си. Трябва да е била ужасно уплашена. Сграбчи го такава жал, че очите му се насълзиха. Никой, нито един съпруг не може да си мълчи и да остави такава смърт ненаказана.
Но ако кажеше на полицията, ако се започнеше разследване, имаше един-единствен човек, когото те неизбежно щяха да обвинят. Погребалният агент впери поглед в него, когато Крис изрече на глас:
— Трябва да им кажа и те ще обвинят мен.
14
Той бавно затвори телефона. Кейти де Мейо не подозираше нищо. Дори когато спомена името на Ванджи Луис, нямаше никакъв намек, че от прокуратурата искат нещо повече, освен това да обсъдят с него емоционалното състояние на Ванджи.
Но Кейти беше катастрофирала само преди двадесет и четири часа и вероятно все още изживяваше известна реакция на шок.
Кръвното й налягане вече беше ниско. Утре сутринта, когато й бъде инжектиран кумадин, съсирващият механизъм щеше постепенно да блокира, а с това продължително кръвотечение тя щеше да започне да се чувства замаяна и дезориентирана. Очевидно нямаше да бъде способна да разграничи един предполагаем кошмар от реално събитие.
Освен, разбира се, ако нямаше твърде много въпроси. Или възможността тялото на Ванджи да е било преместено по-късно вече да е била разисквана в кабинета й.
Опасността все още беше много голяма.
Той седеше в библиотеката на имението Уестлейк, понастоящем неговият собствен дом. Къщата беше масивна, в стил късна английска готика. Вътре имаше сводове, вградени рафтове, мраморни камини, ръчно изработени старинни тапети, прозорци с матирани стъкла от „Тифани“: онзи вид дом, който в днешно време беше невъзможно да бъде възпроизведен на каквато и да било цена. Тези произведения на изкусни майстори просто вече не се намираха.
Домът „Уестлейк“. Болницата „Уестлейк“. Проектът за забременяване и майчинство „Уестлейк“. Името му беше свършило добра работа, беше му осигурявало незабавен прием в социален и в професионален план. Той беше изтъкнатият акушер-гинеколог, срещнал Уинифред Уестлейк на трансатлантическо плаване, беше я направил своя съпруга и се беше преместил да живее в Америка, за да продължи делото на баща й.
Идеалното извинение за това, че беше напуснал Англия. Никой, включително и Уинифред, не знаеше нищо за годините преди Ливърпул, за онова, което беше станало в болницата в Девън. Към края тя започна да задава въпроси.
Беше близо единадесет, а той още не беше вечерял. Съзнанието за онова, което трябваше да направи с Една, бе потиснало апетита му.
Но сега всичко беше приключено и той се почувства свободен. Потребността от храна изведнъж се превърна в неистово желание. Той отиде в кухнята. Хилда му беше оставила вечеря в микровълновата фурна: пиле с ориз. Просто трябваше да го затопли за няколко минути. Когато имаше време, той предпочиташе да си готви сам. Ястията на Хилда бяха еднообразни, въпреки че винаги се отличаваха с великолепен вкус.
Освен това тя беше добра икономка. Той обичаше да се прибира сред елегантния ред на този дом, да си приготви питие, да яде, когато реши, часове наред да работи над записките си в библиотеката, без угрозата някой да дойде неочаквано, както обикновено се случваше в лабораторията му в болницата.