— Не със сестрите — усмихна се Кейти. — С Една — тя работи на рецепцията и знае всичко за всички. Миналия месец, две минути след като бях седнала в чакалнята, се улових, че й разказвам целия си живот. Всъщност може би трябва да я наемеш да разпитва свидетели.
— Ще ми се наложи да наема доста хора — отбеляза Скот сухо. — Разговаряй и с Управителния съвет на поземлените собственици. Добре, ще се видим по-късно.
Кейти отиде в своя кабинет, грабна папките си и хукна за срещата с адвоката на привлечен под отговорност обвиняем. Съгласи се да сведе едно обвинение от „Притежание на хероин с цел пласиране“ до „Притежание на хероин“. После бързо се отправи към съдебната зала на втория етаж, където замислено изслуша как един двадесетгодишен младеж бе осъден по нейно обвинение на седем години затвор. За въоръжен грабеж и за упражнено брутално насилие можеше да получи и двадесет. От тези седем години вероятно щеше да излежи една трета и да се върне на улицата. Знаеше досието му наизуст. При този тип всякаква рехабилитация е изключена, помисли си тя.
Сред купа съобщения за нея имаше две обаждания от доктор Каръл. Опита се да се свърже с него, но Ричард бе излязъл по работа във връзка с някакъв случай. Усещането й за лек натиск, породено от двете обаждания, се замени с разочарование, когато не успя да го открие.
Позвъни в кабинета на доктор Хайли в очакване да чуе леко носовия топъл глас на Една. Но й се обади някакъв рязък, приглушен глас на непозната жена.
— Кабинетът на доктор Хайли.
— О! — Кейти размисли бързо и реши да попита за Една. — Там ли е госпожица Бърнс, моля?
За част от секундата настъпи пауза, последвана от отговор:
— Госпожица Бърнс днес няма да бъде на работа. Обади се, че е неразположена. Аз съм госпожа Фицджералд.
Кейти си даде сметка колко много разчиташе да си поговори с Една.
— Съжалявам, че госпожица Бърнс не е добре.
След което обясни накратко, че доктор Хайли очаква обаждането й и че освен това би искала да се срещне с доктор Фукито. Госпожа Фицджералд я помоли да изчака и след малко се обади отново.
— И двамата ще ви приемат, разбира се. Доктор Фукито е свободен всеки петнадесет минути преди кръгъл час през времето от два до пет, а доктор Хайли предпочита да се срещне с вас в три часа, ако това ви устройва.
— Добре, значи в три часа с доктор Хайли — каза Кейти, — и освен това, моля, потвърдете три и четиридесет и пет за доктор Фукито.
Затвори телефона и се задълбочи в документацията на бюрото си.
По обяд Морийн Кроули, една от секретарките, надникна в кабинета й и предложи да й донесе сандвич. Погълната от подготовката за делото си в петък, Кейти кимна утвърдително.
— Шунка с ръжен хляб, горчица, маруля и черно кафе — каза Морийн.
Кейти вдигна поглед с изненада.
— Наистина ли съм толкова предсказуема?
Момичето беше около деветнадесетгодишно, с буйни червеникаворуси коси, смарагдовозелени очи и прекрасен блед тен, какъвто имаха само истинските червенокоси.
— Кейти, трябва да ти кажа, че по отношение на храната действаш като по шаблон.
Вратата зад нея хлопна.
„Направо си светнала“… „Все едно че си на бдение при мъртвец“… „Действаш по шаблон“.
Кейти преглътна твърдата буца, заседнала в гърлото й, и с удивление си даде сметка, че всеки момент ще се разплаче. Трябва да съм болна, щом ставам толкова чувствителна, помисли си тя.
Когато сандвичът и кафето пристигнаха, тя започна да дъвче и отпива почти без да усеща какво яде. Делото, върху което се опитваше да се съсредоточи, беше абсолютна мъгла. Пред очите й непрестанно изникваше лицето на Ванджи Луис. Но защо го беше видяла в своя кошмар?
16
Ричард Каръл беше прекарал тежка нощ. Телефонът звънна в единадесет часа, малко след като се прибра от къщата на Кейти, за да го уведомят, че в моргата има четири деца.
Той бавно остави слушалката. Живееше на седемнадесетия етаж в една висока сграда северно от моста „Джордж Вашингтон“. Понякога се взираше навън през заемащия цяла стена прозорец в небето на Ню Йорк, в колите, които профучаваха долу по Хенри Хъдзън Паркуей и в синьо-зелените светлини, очертаващи елегантния силует на моста „Джордж Вашингтон“.